Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Скрутатор [bg]
Скрутатор [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Скрутатор [bg]

Электронная книга - «Скрутатор [bg]». Краткое содержание книги:

Останали без захранване, човешките кланкери и аахимските конструкти са безполезни. Битката е изгубена. Купища лиринкси изскачат от недрата на Снизорт, подготвяйки се да нанесат съкрушителен удар върху съюзниците. Осакатялата Тиан е пленена от Витис, решен да измъкне нейните геомантични тайни на всякяа цена. Заради провалите си Ниш бива низвергнат и обявен за предател, а Иризис, обвинена в измяна, е принудена да бяга, за да спаси живота си. Съдбата на човечеството е пряко обвързана с оцеляването на един стар хитрец - скрутатор Ксервиш Флид. Но Флид бива обвинен за снизортския провал. Неговият най-голям враг, председателят Гор, го е прогонил от Съвета. Като наказание за некадърността си бившият скрутатор е осъден да изкара остатъка от живота си в робство и да тегли затъналите в калта кланкери, сокато сърцето му не се пръсне под напрежението. Успели да избягат от робство, Ксервиш Флид и механикът Ниш се намират пред амбициозна задача: да свалят покварения Съвет на скрутаторите и стоящия зад него Нуминатор, отговорни за проточилата се война. Но преди това двамата трабвя да се уверят, че е останало човечество, в чието име да въстанат. Ако Джал-Ниш Хлар успее да осъществи безумния си план за атака срещу лиринксите, човешките сили ще понесат съкрушително поражение, което би положило началото на края за Сантенар. Председателят на Гор не е от хората, които забравят враговете си. Под негово ръководство бива подготвян мащабен проект, целящ да унищожи ренегата Флид и всичките му съзаклятници. Помага му Юлия, разкъсана между пленилата я мистична принуда и желанието да накара Ниш да си плати. Приготовленията на Съвета срещу предателя далеч надхвърлят вниманието, насочено към войната. Лиринксите са изключително доволни от това развитие: те са съсредоточили проучванията си над тайно оръжие, способно да контролира полето по съвсем нов начин. Неволен помощник в това им начинание е тетрархът Гилаелит, който, изцяло отдаден на работата си, дори не осъзнава, че планетните му изследвания съдържат потенциала за разрушаването на света. Тиан притежава знание, което би могло да промени всичко. Но тя е прекалено заета с опитите си да се спаси от гнева на аахимите и най-вече Витис...
1 ... 227 228 229 230 231 232 233 234 235 ... 277
Перейти на страницу:

— Но не и срещу мен — каза Тиан.

— Не и срещу по-нисшите видове. — Аахимата обърса потните си ръце. Устните ѝ се раздвижиха безшумно: заклинание или молитва. Сетне тя пъхна пинцетите в разреза, внимателно хвана края на стрелата и се опита да я изтегли.

Всички чуха звука, напомнящ строшаването на ръждясал метал. Билфис трепна, а очите му се разшириха. Малиен отчаяно и трескаво ровеше в раната, за да извади остатъците, без да мисли за болката, която причинява.

Форгри, който бе приближил бяла купа до гърба му, внимателно прегледа кървавите останки в нея.

— Мисля, че я извади.

Билфис погледна към купата и се усмихна печално.

— Не си бях помислял… — Той се вцепени, изхъхри съвсем слабо и умря.

— Не бях достатъчно бърза. — Аахимата закри лице зад дългите си пръсти.

— Никой не е успявал — рече Талис, склопявайки очите на мъртвеца.

Тиан очакваше, че тялото му ще бъде отнесено до Кладенеца на ехото, но Малиен изпитваше колебания заради нестабилното състояние на последния. Затова те отлетяха до върха на ледно плато, на немислима височина, където студът бе страховит. С помощта на конструкта Малиен разтопи дупка в леда и пусна тялото вътре. След няма и минута водата бе замръзнала отново, обвивайки останките в кристален мраз. Аахимите изпяха тренодия на някакъв древен език.

— Той обожаваше планините — тихо каза Малиен, задъхана заради редкия въздух. — Би се радвал, че сме го довели на място, където не бе стъпвал аахимски крак.

— Какъвто и да е крак — каза картографът Талис. — Никой не би могъл да оцелее на подобно място.

— Включително и ние! — рече аахимата. — И след сто хиляди години Билфис ще си остане непокътнат. Това би го зарадвало. — Тя се отправи към таптера. — Но какво ще правим ние без него?

Продължиха към Снизорт, летейки почти без прекъсване. И пак пътуването им отне четири дни. Тиан измерваше възловите точки при всяка възможност и ги нанасяше върху картите. Постоянната работа ѝ помагаше да удържа неприятните си мисли.

Таптерът прекоси бойното поле, отправи се към Туркадско море и продължи по крайбрежието. На следващия ден достигнаха голям лагер, разположен в дълъг, но тесен проток, обгърнат със скали. Обграждаше го стена от заострени колове. Това бе новият дом на прокудения клан Елинор. Занаятчията не получи възможност да го огледа, защото Малиен ѝ каза:

— Слез долу.

Тиан се вгледа в сбръчканото ѝ лице.

— В опасност ли съм тук?

— Не зная. Зависи дали прокуденият клан е решил да се присъедини към клановата мъст. Нямам намерение да рискувам. Остани скрита, докато разтоварим, после ще видим.

Тиан прекара обеда свита в одеяло, опитвайки се да изолира възприятията си. Но не ѝ се удаваше да изтрие мислите си. На следващата утрин Малиен я събуди. Талис и Форгри също бяха там.

— Остани тук, докато се издигнем — каза аахимата.

— Къде отиваме сега?

— На запад.

— Към Мелдорин? Където са лиринксите? — изненада се Тиан.

— Пристигнахме в подходящ момент. Аахимите току-що бяха получили много важни новини.

Занаятчията я погледна с очакване.

— След като Билфис е мъртъв, единственият, който притежава нужните геомантични и матемантични умения, за да ни помогне за разтълкуването на заплахата с възловите точки и нейното предотвратяване, е тетрархът Гилаелит. Вече зная къде се крие той.

— Гилаелит е жив? Къде?

— На остров Мелдорин, близо до лиринкски град на име Оелил.

Тиан не познаваше този град, но от името му я полазиха тръпки.

— Лиринксите са го пленили?

— Не мисля. Говори се, че той е сключил сделка с тях.

Двадесет и осем

— Как се нарича това място? — попита Тиан.

В момента прекосяваха Туркадско море. Малиен пилотираше. Тукашното море бе широко повече от двадесет левги и се намираше почти на осемдесет левги от мястото, където занаятчията бе избягала от аахимските мрежи. В далечината тя можеше да види накъсаната планинска верига по източното крайбрежие на Мелдорин. Върховете бяха бели, а склоновете също стояха напудрени с ранен сняг, защото есента наближаваше края си. От лявата им страна димеше стръмен вулкан. Неговите топли склонове не търпяха сняг, макар че някои негови събратя бяха побелели.

Малиен не отговори. Тя се мръщеше към сивеещите води.

— По-добре да набера височина, така някой може да ни забележи.

Таптерът се издигна сред облаците.

— Това е проходът Зарка — посочи Талис. — Един от малкото пътища през планината. Много е стар.

1 ... 227 228 229 230 231 232 233 234 235 ... 277
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)