Скрутатор [bg]

Аахимът я прочете, мушна я в джоба си, нави картите и скочи.

— Отнеси ги в таптера на Малиен. Дръж се естествено. Амплиметът у теб ли е?

— Не се разделям с него.

Билфис грабна няколко прибора от масата и ги прибра в малка торба. Последваха го принадлежности, нахвърляни върху леглото.

— Какво става? — каза Тиан.

— Не задавай глупави въпроси, върви.

Реакцията му я разтревожи — щасорските аахими се държаха надменно или студено, но неизменно оставаха любезни.

— Върви спокойно — продължи той. — Не задавай въпроси.

Това беше лесно да се каже, но занаятчията нямаше как да се увери в намеренията му. Той можеше да ѝ помага, а можеше и да я отвлича. Довери се на Малиен, напъти се тя. Тиан стори всичко по силите си да се държи непринудено, ала погледите на срещаните аахими ѝ показваха, че не успява. За щастие те не ѝ обръщаха повече внимание от обичайното.

Вече се намираха навън, прекосили половината път до таптера, когато някой извика:

— Билфис? Може ли за минутка?

— Не спирай, Тиан — тихо каза Билфис. — Качи се в таптера и го приготви за полет. Не излизай, каквото и да става, каквото и да казвам. — Той се извърна. — Да, Харджакс? За нещо спешно ли става дума? Трябва да взема някои от картите, които оставих в таптера.

— Би ли довел проточовека за разпит, ако обичаш?

— Разбира се. Тиан — провикна се той, — бъди така добра да донесеш картите.

Занаятчията рискува да погледне през рамо, докато се изкачваше в машината. Харджакс стоеше на разтворения праг, жертва на колебание и аахимска учтивост. Тиан се спусна в кабината, прибра картите, внимателно вложи амплимета и се приготви за излитане. Стомахът ѝ се бе свил от притеснение. Бе управлявала тази машина само няколко пъти, и то сравнително за кратко. Този таптер се отличаваше с известна своенравност. Дано ръката и стомахът ѝ се окажеха достатъчно твърди.

— Би ли я довел, Билфис — извика Харджакс, стараейки се да звучи властно, но без да събуди подозренията на Тиан. — Става дума за нещо важно.

— Щом е толкова важно, разбира се. — Самата непринуденост, Билфис се отправи към таптера. Докато се спускаше вътре, той тихо каза: — Готова ли си?

— Да.

— Тръгни колкото можеш по-бързо. Заобиколи и поеми към източната врата. Малиен ще ни чака там. — Аахимът се настани в креслото.

Таптерът оживя. Влагащата енергия Тиан горещо се надяваше, че ще успее да се справи.

Харджакс, със закъснение осъзнал, че нещо не е наред, се затича към тях.

— Тръгвай! — изръмжа Билфис.

Тиан едновременно дръпна и изви двойния лост. Машината рязко се издигна и се завъртя с наклонена надолу предница. Заради бързината за момент Тиан остана неориентирана. Харджакс отскочи от пътя им, изкрещя нещо на пазачите пред вратата, но отново се поколеба. Не искаше да стреля.