Скрутатор [bg]

Четиримата отсъстваха часове, през което време Тиан получи възможност да остане насаме с мислите си. Тя размишлява дълго, но не откри никакво решение на проблемите си.

Аахимите се появиха след полунощ, подкарали колички с храна и вино, кутии и торби с инструменти и прибори, няколко тома Сказания, а също и карти на западните земи. Пренасянето на целия този багаж погълна остатъка от нощта.

Отпътуваха сред ясно небе и никакви следи от преследвачи. Малиен накара Тиан да поеме на югозапад, към Снизорт, и да лети ниско.

След час отдих, в който така и не можа да заспи, аахимата се върна горе. В момента прелитаха над северозападния ъгъл на блатистия Мириладел. От въздуха земята изглеждаше красива, но бе почти ненаселена, защото зиме бе смразяващо студена, а през лятото представляваше изпълнен с комари ад. За хоботчетата на тези упорити насекоми се носеха легенди, приписващи им металопробивност.

— Би ли се приземила, Тиан? Билфис все още не се подобрява. Дори тази височина го измъчва.

Занаятчията спусна таптера върху скалист остров сред един многоструен поток. Там помогнаха на Билфис да слезе. Той все така се давеше.

— Започвам да се съмнявам, че това е планинска болест — каза Малиен и разкопча палтото му. — Какво е това?

На гърба на ризата му имаше прясно петно.

— Нищо. — Той немощно махна с ръка. — Парче камък ме удари по време на бягството.

— Но това беше преди дни. Дай да погледна. — Аахимата рязко свали ризата му. Точно под рамото се издигаше малка зелена пришка, от която сълзеше бледна течност.

— Това е флак! — вцепенено каза Малиен. — Талис, бързо ми донеси чантата с лековете!

— Какво е флак? — попита Тиан. Аахимата не отговори.

— Дребна стрела, която потъва в тялото — слабо промърмори Билфис. — Тя изпуска бавнодействаща отрова, която засяга дишането. Трябва да се отстрани веднага.

— И никога не се използва срещу аахими — натърти Форгри.

— Била е предназначена за теб, Тиан — продължи Билфис, — но заради резките маневри стрелата е попаднала в мен. Някои биха видели ирония в това.

Талис дотича с церовете. Малиен си избра няколко остри инструмента, а също и издължени пинцети.

— Вече е твърде късно — каза Билфис. — Вече трябва да е започнала да се разтваря.

— Трябва да опитам. Не мърдай — каза тя.

Аахимата започна да разрязва.

— Ето я — обади се Малиен след известно време. — Подай ми пинцетите, Талис.

Въпросният ги протегна.

— Рискът е голям, Билфис — продължи аахимата. — Стреличката е много чуплива. Не съм сигурна, че ще успея да я извадя изцяло.

— Ако остане, ще умра. Ако я строшиш, ще умра по-бързо. Така е проектирана. Готов съм за всичко.

— Не си бях помисляла, че ще използват флак срещу нас — поклати глава Малиен.

— Това оръжие е забранено дори при клановата мъст — обясни Форгри.