Скрутатор [bg]

— Тукашната местност е опасна — рече Талис, зачетен в стар справочник за земите около Алцифер. — При дъжд кал и пепел се задържат край терасите. По време на сухия сезон изсъхват и се втвърдяват, но само на повърхността.

— И ако поемеш над тях, бавно ще се свариш в кипяща кал — каза Форгри. — Определено бих предпочел друга смърт.

— В особено влажни години — продължи картографът — стените на терасите не издържат. Горещите струи потичат надолу по склона, по-бързи от препускащ кон, помитайки всичко по пътя си.

— Чудна местност — отбеляза Малиен, издигайки таптера отново в облаците.

— Алцифер съдържа ли се в Историите? — попита Тиан.

— Той е част от Сказанието за Тар Гаарн, но то бива разказвано рядко. Рулке не е имал време да се наслади на творението си, защото малко след завършването на града бил заловен от Съвета на Сантенар и запратен в Нощната земя, където прекарал хиляда години. Впоследствие не се е завръщал в Алцифер и градът е останал необитаем. Кой би се осмелил да се нанесе там?

— Ти посещавала ли си го?

Малиен потръпна.

— Не, и не горя от желание. Дори от това разстояние мога да усетя заплахата.

Тиан понечи да каже нещо, но премисли. Малиен бе най-здравомислещата личност, която тя познаваше.

— Къде отиваме сега?

— Ще прелетим планината, после ще завием и през нощта ще се отправим към мястото.

Идеята ѝ се стори нелепа. Как очакваха да открият Гилаелит в такъв огромен град, сред толкова много лиринкси под него и наоколо? И ако успееха, как щяха да го освободят?

Прекосиха планината северно от прохода Зарка, близо до друг проход, покрит с тънък слой сняг. Прикривайки се сред облаците, където това бе възможно, бегълците продължиха на запад, над гори и поля. По залез, когато слънцето потъваше сред блатистите гори на Орист, те описаха крива на юг и изток, за да се отправят към най-широката част на планинската верига, на юг от Зарка. Малиен задейства някакви скрити под навигационния ствол прибори, след което спусна машината ниско. В светлината на звездите всичко изглеждаше черно-бяло. Тиан се затрудняваше да преценява разстоянията. Дърветата и скалите изникваха от нищото.

— Не се ли притесняваш, че някой може да ни забележи? — рече занаятчията.

— Прикрих таптера — тайнствено каза Малиен. — От това разстояние е ефективно, макар да не съм сигурна още колко ще успея да задържам илюзията.

Часове наред летяха над дърветата. Талис и Форгри се бяха надвесили над картите и шепнешком обсъждаха. Накрая картографът каза:

— Приземи се на онази оголена скала вляво.

Малиен умело приземи конструкта върху образуванието от белезникав камък, чийто връх бе леко вдлъбнат. Разцепено дърво, разкъсало бялата си кора, се привеждаше над ръба на скалата.

— Повече не смеем да се приближим — каза Форгри, притиснал пръсти до бузата си. — Намираме се на две левги от Алцифер. В подземния Оелил под него има десетки хиляди лиринкси, които излизат на лов в тези планини.