Пръстът, който те сочи [bg]

— С ваше позволение, ще предоставя на доктор Уолис да ви запознае с въпроса. Той разполага с всички нужни сведения и ще ги изложи много по-добре.

Канцлерът се обърна към мен и аз отново предадох възможно най-сбито същината на проблема. Длъжен съм да си призная всичките слабости: повествованието ми ще е лишено от всякаква полза, ако се придържам към маниера на италианеца и пропускам онова, което хвърля сянка върху мен самия. Не разказах на Кларендън за Сара Блънди.

Вече бях привикнал към онова, за което говорех, и фактите бяха престанали да ме смайват. И все пак бе поучително да видя как по-обикновени хора (ако ми е позволено за кратко да характеризирам лорд-канцлера като такъв) възприемат обвинения, очевидни за мен. Лицето на Кларендън застина и пребледня, докато излагах хода на моето разследване и изводите си, устните му се стиснаха гневно и накрая дори нямаше сили да погледне човека, донесъл му тези новини.

Когато приключих, настъпи дълго, много дълго мълчание. Господин Бенет не пожела да заговори, а лорд-канцлерът явно не беше в състояние. Аз, от своя страна, сметнах мисията си за завършена — бях съобщил изводите си на онези, в чиито ръце бе властта да предприемат мерки. Съзнавах тежестта на думите си и отново бях поразен от ужасяващата им мощ, защото думите могат само за времето от едно мигване да свалят от власт важни личности и няколко фрази постигат повече, отколкото цяла армия за година. Хората висят пред ближните си на тънката паяжинка на своята репутация, която е тъй крехка, че и от дъх може да се разпадне.

Накрая Кларендън прекъсна мълчанието си и ме подложи на най-строгия и щателен разпит, който съм преживявал някога. Беше адвокат и като всички от съсловието си нищо не обичаше повече от това да блесне с дарбата си при разпит, който продължи повече от половин час, и на всички въпроси аз отговарях възможно най-точно и без раздразнение. Отново ще бъда откровен: макар че в по-голямата си част отговорите ми го удовлетворяваха, той безжалостно диреше несъответствия в разказа ми и всички слаби места в него скоро бяха открити за по-нататъшно разглеждане.

— И така, доктор Уолис, вярването ви във военните способности на господин Кола…

— Основава се на разказа на търговец, който го е откарал от Кандия във Венеция — отвърнах. — Търговецът нямаше никаква причина да ме лъже, тъй като не знаеше за интереса ми към венецианеца. Той не принадлежи към благородното съсловие и все пак го смятам за надежден свидетел. Разказа ми каквото е видял и чул, и изводите ми в никой случай не почиват само върху неговите впечатления.

— А връзката на господин Кола с радикали?

— Изцяло се потвърждава от осведомителите ми в Нидерландия и от моя слуга. В Оксфорд господин Кола също не се забави да влезе във връзка със семейство, което има скандална слава.