Пръстът, който те сочи [bg]

— Именно. Преди да ви обясня, трябва да ви задам извънредно съществен въпрос. Когато преди няколко седмици ви съобщих за подозренията, говорихте ли пред някого за тях?

Той вдигна рамене и се намръщи при скрития упрек.

— Възможно е.

— Това е много важно. Иначе не бих ви питал. Не минаха и два дни след разговора ни, и Кола уби моя доверен слуга, чието име ви назовах. После се появи в Оксфорд, където се опита да убие и мен. Знаеше, че имам копие от предназначено за него писмо, и го открадна заедно с едно друго, което пазя от години. Стигнах до извода, че зад присъствието му тук стои лорд Бристол. Нужно ми е да знам дали сте споменавали пред негова светлост за моите подозрения.

Господин Бенет дълго мълча и видях, че острият му и ясен ум преценява думите ми от всички страни, както и всички възможни последици от тях.

— Надявам се, не предполагате…

— Ако беше така, не бих го споменал пред вас. Но вашата лоялност към приятелите е широко известна и е нямало как да очаквате, че човек, дължащ толкова много на краля, ще се обърне срещу него. И смятам, че набелязаната от Кола жертва не е кралят, а лорд-канцлерът.

Това го учуди, но сякаш сега неща, които преди бяха изглеждали мъгляви, му се изясниха.

— В отговор на въпроса ви ще кажа, че май споменах за това на лорд Бристол или във всеки случай на някого от приближените му.

— Отношенията му с лорд Кларендън все така ли са лоши?

— Все така. Но не чак толкова, та да повярвам, че се е решил на подобни действия. Той е склонен към необмислени интриги, но винаги съм го смятал за твърде слаб, за да постигне нещо. По-добре кажете как и защо стигнахте до такъв извод.

И аз разказах. Господин Бенет ме изслуша с най-голяма сериозност, без да ме прекъсне дори когато признах, че съм се съветвал с Джон Търлоу. Когато завърших, той отново дълго мълча.

— Така… — рече най-накрая. — Въже за обесването на граф. Трудно е за вярване, но няма как да не повярвам. Въпросът е как да се постъпи при тези неимоверно сложни обстоятелства.

— Марко да Кола трябва да бъде спрян, а Бристол наказан.

Господин Бенет ми хвърли презрителен поглед.

— Да, разбира се. Но е по-просто да се каже, отколкото да се направи. Знаете ли какви са плановете на Кола?

— Не в подробности.

— А как се свързва с лорд Бристол?

— Не.

— Дали има писма или материални улики, че го е правил някога?

— Не.

— И какво очаквате? Да обвиня Негова Светлост в държавна измяна? Навярно сте забравили, че той ми оказа такова покровителство, каквото аз на вас. Ако скъсам с него, то трябва да съм безукорен в основанията си, иначе ще бъда обвинен в черна неблагодарност. Ако лорд Бристол падне, с него ще падне и половината двор, и кой тогава ще удържа Кларендън, кой ще удържа самия крал? Самото управление на страната ще бъде подкопано. Казвам ви, доктор Уолис, не е за вярване, че човек може да рискува толкова много.