![Пръстът, който те сочи [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/4/7/prstt-kojto-te-sochi-bg-download.jpg)
Пръстът, който те сочи [bg]
- Автор: Пирс Йен
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Orange Books
- ISBN: 978-619-171-049-2
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Пръстът, който те сочи [bg]». Краткое содержание книги:
Прецизно проучен и брилянтно измислен… внушителен труд. Sunday Telegraph
— Но ето че е рискувал. Той трябва да бъде спрян и вие да заемете мястото му.
Бенет се втренчи в мен мълчаливо.
— Далеч съм от мисълта да ви лаская и не казвам нищо, което сам не чувствате в сърцето си. Всеизвестно е колко високо ви цени Негово Величество. Също толкова очевидно е каква полза ще донесете като противовес на интересите на лорд Кларендън. На лорд Бристол за това му пречи собствената му липса на умереност. На вас ви е по силите и ще се справите по-добре, ако бъдете избавен от неговите безразсъдства. Трябва да скъсате с него и да го низвергнете. Ако не го направите, може да бъдете сигурен, че той все пак ще падне и вие ще паднете заедно с него.
Той все още мълчеше, но аз бях набрал смелост и продължих, като знаех, че изказвам на глас най-съкровените му мисли.
— Имате дълг пред него като към покровител, който ви е издигнал и поддържал, и аз знам, че с вашата преданост напълно сте изплатили този дълг. Само че не сте задължен да го поддържате в лошото и тази негова крачка слага край на всички ваши задължения.
Накрая думите ми го убедиха и той отпусна глава в дланите си с опрени на бюрото лакти — най-непринудената поза, която някога бе заемал пред мен.
— Значи да поставя всичко на карта, така ли, докторе? Ами ако Кларендън все пак бъде убит и Бристол наистина заеме мястото му? Какво ще стане с мен и моите близки? А помислихте ли вие самият колко дълго ще запазите мястото си?
— Не по-дълго от седмица-две. Но се съмнявам, че ще остана жив толкова дълго, така че изгубеният пост няма да ми е грижа.
— Често съм размишлявал какво трябва да бъде истинското ми място в двора. Вие, без съмнение, ме смятате за амбициозен и сте прав. Но съм също така верен слуга на Негово Величество и каквото и да съм желал за себе си, винаги съм го съветвал да предприеме онова, което съм смятал за най-правилно. Заслужавам най-високите постове в страната. Кларендън винаги ми е стоял на пътя, както възпрепятства всички, които са по-млади и енергични от него. И вие твърдите, че трябва да изоставя човека, който винаги е бил добър с мен, и да съдействам да се задържи на власт онзи, който презира въздуха, дишан от мен?
— Не казвам да му съдействате да се задържи на власт. Само посочвам, че не бива да допускате името ви да се свърже с убийство, а мълчанието ви ще стане тъкмо такова свързващо звено.
Господин Бенет се замисли, после отстъпи — и за минута не се бях съмнявал, че тъкмо така ще стане.
— Как възнамерявате да постъпите? Да поискате обяснение от лорд Бристол или да известите лорд Кларендън?
— Второто. Нямам желание да повдигам обвинения. Нека го направят други. Да тръгваме, доктор Уолис, ще ме придружите.
Никога преди не бях срещал лорд-канцлера на Англия, макар че, то се знае, бях го виждал отдалеч. Гротескната му пълнота не беше изненада за мен, но виж, леснината, с която получихме достъп до него, ме учуди. Той не беше човек, който огражда собствената си личност с показна церемониалност; без съмнение годините, прекарани в изгнание, когато бе живял в оскъдица и често му се бе налагало да се справя дори без прислуга, го бяха научили на добродетелта на простотата — макар да отбелязвах, че същите тези лишения не бяха дали подобен урок на господин Бенет.
Както каза господин Търлоу, Кларендън беше неимоверно предан на владетеля, който в много случаи се държеше недостойно с него, а в следващите години щеше да се отнесе още по-подло. И все пак Кларендън решително го поддържаше и доколкото успяваше, го въздържаше от безразсъдни ходове. По време на изгнанието той неуморно се трудеше за връщането на краля, а щом великата цел бе постигната, с всички сили се бореше за стабилността на короната. Най-голямата му слабост бе онази, която често се среща у хора на преклонна възраст — залагаше твърде много на мъдростта на преминалите години. Безспорно, почитта към по-възрастните е добродетел, но да се очаква такава безусловно е много глупаво и предизвиква единствено неприязън. Беше създал ненужен антагонизъм с господин Бенет, тъй като и двамата бяха трезви, здравомислещи хора и това ги правеше естествени съюзници. Но Кларендън неизменно пречеше на издигането на приятелите на Бенет и много рядко допускаше постове и звания да попадат извън кръга на приближените му.
Все пак враждата между тези двама придворни външно не се проявяваше в нищо. Церемониалната учтивост на Бенет и вроденият авторитет на Кларендън водеха дотам, че непосветен или неособено наблюдателен човек би ги помислил за свързани от сърдечна дружба. В действителност изобщо не беше така и аз знаех, че хладнокръвието на господин Бенет е престорено, че той е крайно разтревожен за изхода на тази среща.