Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
– Не бих очаквала нещо друго.
Лийша беше изумена; последните думи, които беше разменила с господарката Бруна, бяха почти същите. Зачуди се какво ли означаваха те за жените. Може би и за тях бяха нещо като сбогуване.
Тя въведе Росал през вратата към голямата дневна на Арейн. Прекосиха я и влязоха през друга двукрила врата в частната приемна с дебели стени, способни да обезкуражат всеки подслушвач.
Щом се озоваха вътре, Уонда затвори вратата и застана от едната ѝ страна. От другата стоеше друга жена от рода Кътър, Бека, също толкова огромна и със зъл вид. Аманвах седеше в ъгъла до задната стена и гледаше безстрастно. Дребничкото анжиерско момиче ги изгледа нервно, преди да приклекне в грациозен реверанс пред херцогинята майка. Арогантността, която беше проявила пред Лийша в стаята ѝ, се беше изпарила.
– Ваша Светлост – каза Росал, като застина в дълбок поклон, с почти опряно в пода лице. – Истинска чест е, че ме повикахте при себе си. Оставам ваша покорна слугиня.
– Изправи се, момиче – сопна ѝ се Арейн. – Завърти се, за да те огледам хубавичко.
Росал се подчини и бавно се завъртя; фигурата ѝ беше перфектна, с лице като изсечена статуя.
– Баронът иска ръката ти – каза Арейн с равен глас. – Всеки глупак може да го види. А мъж, който иска нещо толкова силно, обикновено го получава.
Бузите на Росал се изчервиха красиво, но в думите на херцогинята нямаше въпрос, затова тя продължи да мълчи.
– Но не и този път – каза Арейн. Росал се справи добре с прикриването на изненадата си, но дори това хитро същество не успя да сдържи потрепването си. – Много по-вероятно е да прекараш остатъка от живота си в килия, отколкото в леглото на барона.
При тези думи Росал напълно изгуби самообладание и зяпна.
– Ваша Светлост?
– Чие семе отнесе на господарката Лийша? – попита Арейн. – Знам, че не е било на сина ми.
Росал застина с разширени очи, като уплашена кошута. Погледна към изхода, но двете жени Кътър се изстъпиха пред вратата със скръстени ръце.
– Не чувам отговор – каза раздразнено Арейн. – По-добре говори, ако не искаш до края на деня да увиснеш на бесилката на Площада на предателя.
– Д-джакс – отвърна Росал. – Негово беше.
– Защо? – попита Арейн.
– Господарката Джеса – започна Росал и херцогинята майка изсъска. – Тя каза, че господарката Лийша иска да я измести като кралска билкарка, да ѝ открадне поста и да поеме контрола над училището.
– Никога не съм искала подобно... – започна Лийша, но Арейн я накара да замълчи с рязко махване на ръката.
– Застраши бъдещето на цялото херцогство заради репутацията на господарката си? – попита Арейн.
Росал падна на колене и от очите ѝ потекоха сълзи, които си проправяха пътечки по напудреното ѝ лице.
– А-аз не... Господарката Джеса щеше да намери лекарство, ако то изобщо съществува. К-какво можех да направя?
„Какво, наистина?“ – зачуди се Лийша. Господарката Джеса държеше живота на Росал в ръцете си. Не можеше да се очаква, че момичето ще я предаде и ще разчита, че херцогинята ще повярва на нейната дума, а не господарката ѝ.
Изпита съчувствие към Росал, но в погледа на Арейн нямаше и капчица жалост.
– Ти също ли тровеше херцога?
Росал изглеждаше искрено уплашена.
– К-какво? Не! Никога! – Тя се поколеба. – Понякога господарката Джеса ни даваше отвари за плодовитост за него...
Арейн я прекъсна с жест.
– Вярвам ти, момиче, макар че това не оправдава предателските ти действия.
– Моля Ви, Ваша Светлост... – започна Росал.
– Тишина! – каза Арейн. – Каза ми всичко, което исках да знам. Ако искаш да си запазиш езика, дръж го зад зъбите си, докато разговарям с господарката ти.
Тя се обърна към вратата.
– Уонда, скъпа, доведи ми Джеса.
– Да, майко – каза Уонда, отвори вратата и след малко се върна, следвана по петите от господарката Джеса.
Жената влезе спокойно в стаята, но се спря при вида на коленичилата на пода Росал с набразденото ѝ от сълзи лице. Погледна назад, но Уонда вече беше затворила вратата и двете с Бека отново бяха блокирали изхода.
Джеса си пое дълбоко дъх и се обърна, оглеждайки стаята с хищнически поглед. Носеше престилката си с много джобове и Лийша знаеше отлично каква вреда може да нанесе със съдържанието им.
– Да разбирам ли, че Ваша Светлост не смята Росал за подходяща за младия барон? – попита Джеса.
– От кога даваш на Райнбек отвари за безплодие? – сопна ѝ се Арейн.
Джеса пристъпи напред, разпервайки ръце.
– Това са глупости...
– Свали си престилката – каза Лийша.
– Какво?
Джеса направи още една крачка напред и Лийша спусна ръката си към торбичката с хора.