Прагът на вечността [bg]

Лили нагласи грейката зад гърба на Каролин.

— Искаш ли топло мляко? — попита тя.

— Да, ако обичаш.

Лили наля мляко в съдинка и го сложи да се топли.

— Направих го от страх — продължи Каролин. — Мислех, че Вали е твърде млад и не е надежден. Мислех, че мога да разчитам на родителите си. Истината беше тъкмо обратната.

Бащата на Каролин я беше изгонил, след като ЩАЗИ го заплаши с уволнение от работата му като началник на автогара. Лили беше потресена. Тя не знаеше, че съществуват родители, които могат да направят нещо подобно.

— Не мога да си представя моите родители да се обърнат срещу мен — каза тя.

— Те никога не биха го сторили. И когато се появих на вратата им, бездомна, без пари и бременна в шестия месец, те ме приеха и без миг колебание.

Каролин се сви от нов пристъп на болка.

Лили наля топлото мляко в чаша и я подаде на Каролин.

Каролин отпи и каза:

— Толкова съм признателна на теб и на семейството ти. Но истината е, че никога повече няма да се доверя на никого. Единственият човек, на когото можеш да имаш вяра в този живот, си ти самата. Това научих — тя се смръщи и каза: — Боже мой!

— Какво?

— Подмокрила съм се.

По предницата на полата й растеше мокро петно.

— Водите ти са изтекли — установи Лили. — Значи бебето е на път.

— Трябва да се почистя — Каролин стана и изстена. — Не мисля, че мога да стигна до банята.

Лили чу предната врата да се отваря и затваря.

— Мама си дойде — каза тя. — Слава Богу!

След миг Карла влезе в кухнята. В миг разбра какво става и попита:

— Колко често са болките?

— На минута или две — отговори Каролин.

Божичко, нямаме много време. Дори няма да опитвам да те кача горе. — Карла бързо започна да постила кърпи на пода. — Легни тук. Аз родих Вали на този под — додаде тя ведро — затова очаквам и на теб да свърши работа.

Каролин легна и Карла смъкна мокрото й бельо.

Лили беше уплашена, макар компетентната й майка да беше вече тук. Не можеше да си представи как цяло бебе може да излезе от такъв тесен отвор. И страховете й съвсем не намаляха, когато след няколко минути забеляза как отворът се увеличава.

— Хубаво и бързо — спокойно каза Карла. — Късметлийка си.

Болезнените стенания на Каролин бяха някак сдържани. Лили смяташе, че тя самата би крещяла с цяло гърло.

Карла й каза:

— Сложи си ръката тук и задръж главата, когато излезе.

Лили се поколеба и Карла й каза:

— Хайде, направи го, всичко ще бъде наред.

Вратата на кухнята се отвори и се появи бащата на Лили.

— Чухте ли новината? — попита той.

— Това не е място за мъже — отвърна Карла, без да се обръща. — Върви в спалнята, отвори най-долното чекмедже на скрина и ми донеси светлосиния кашмирен шал.