Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
Кръстоносният поход на Боби, също като толкова много от свършеното от администрацията на Кенеди, беше презиран в Тексас. Незаконният хазарт, проституцията и наркотиците бяха популярни сред мнозина видни граждани. Далас Морнинг Нюз нападаше Боби, задето е направил федералното правителство прекалено силно, и твърдеше, че престъпността трябва да остане отговорност на местните правоприлагащи власти — а както всеки знаеше, те бяха предимно некомпетентни или корумпирани.
Срещата беше прекъсната, когато съпругата на Боби, Етел, донесе обяд — сандвичи с риба тон и задушена риба с подправки. Джордж я погледна с възхита. Етел беше стройна привлекателна жена на тридесет и пет и беше трудно за вярване, че само преди четири месеца е родила осмото си дете. Облечена беше с дискретен шик, който Джордж вече разпознаваше като запазена марка на жените в семейство Кенеди.
Телефонът до басейна звънна и Етел вдигна.
— Да — рече тя и понесе телефона на дългия му кабел към Боби. — Дж. Едгар Хувър се обажда.
Джордж се удиви. Възможно ли бе Хувър да знае, че обсъждат организираната престъпност без него, и сега да се обажда да ги укори? Да не беше сложил бръмбари в патиото на Боби?
Боби взе телефона от Етел.
— Ало?
От другата страна на моравата Джордж забеляза, че един от бояджиите се държи странно. Човекът грабна радиото, обърна се и хукна към Боби и групата в патиото.
Джордж отмести поглед отново към главния прокурор. По лицето на Боби се изписа ужас и изведнъж се уплаши. Боби се извърна от хората и притисна устата си с длан. Какво му говори копелето Хувър, питаше се Джордж.
После Боби пак се обърна към обядващите и викна:
— Джак е прострелян! Може да е фатално!
Мислите на Джордж течаха бавно, като под вода. Джак. Значи президентът. Прострелян. Прострелян в Далас, така трябва да е. Може да е фатално. Може да е мъртъв.
Президентът може би е мъртъв.
Етел изтича при Боби. Всички скочиха на крака. Бояджията дотърча до басейна и вдигна радиото, неспособен да продума.
После всички заговориха едновременно.
Джордж все още се чувстваше потопен под вода. Замисли се за важните хора в живота си. Верина беше в Атланта и щеше да чуе новините по радиото. Майка му беше на работа, в Университетския дамски клуб, и щеше да узнае до минути. Конгресът заседаваше и Грег щеше да е там. Мария…
Мария Самърс. Нейният таен любовник беше застрелян. Тя щеше да е съсипана от мъка, а нямаше кой да я утеши.
Джордж трябваше да иде при нея.
Изтича по моравата и през къщата до паркинга отпред, скочи в открития Мерцедес и подкара с пълна скорост.
Беше малко преди два следобед във Вашингтон, един в Далас и единадесет сутринта в Сан Франциско, където Кам Дюър седеше в часа по математика, разучаваше диференциалните уравнения и отсъждаше, че са трудни за разбиране — ново преживяване за него, понеже досега всичко в училище му беше било лесно.
Годината в лондонското училище не му беше навредила. Всъщност английските деца вървяха малко по-напред, понеже започваха училище година по-рано. Само егото му пострада, когато Иви Уилямс го отхвърли с презрение.
Камерън не хранеше особено уважение към готиния млад учител по математика, Марк „Фабиан“ Феншор с неговата къса подстрижка и плетени вратовръзки. Той искаше да е приятел с учениците. Камерън смяташе, че учителят трябва да е авторитетен.
Директорът, доктор Дъглас, влезе в стаята. Камерън го харесваше повече. Беше сух, дистанциран учен, когото не го беше грижа дали хората го харесват, стига да правеха каквото им каже.
Фабиан изненадано вдигна поглед — доктор Дъглас рядко се появяваше в класните стаи. Дъглас му каза нещо с тих глас. Трябва да беше шокиращо, защото хубавото лице на Фабиан пребледня под слънчевия загар. Поговориха минута, после Фабиан кимна и Дъглас излезе.
Удари звънецът за междучасието, но Фабиан твърдо нареди:
— Останете по местата си, моля, и ме слушайте, без да говорите, нали така? — имаше странния навик да добавя „нали така“ и „окей“ ненужно често. — Имам лоши новини за вас. Всъщност, ужасно лоши, окей? Случило се е нещо страшно в Далас, Тексас.
— Днес президентът е в Далас — обади се Камерън.
— Точно така, но не ме прекъсвай, окей? Потресаващата новина е, че нашият президент е бил прострелян. Още не знаем дали е мъртъв, нали така?