Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
— Не е възможно да знае! Аз винаги бях толкова внимателна.
— Не ме питай как, нямам представа.
— Не ти вярвам.
Нели може и да се обиди, но само печално поклати глава.
— От малкото, което разбирам от такива работи, аз съм наясно, че съпругата винаги знае.
Мария искаше да отрече с възмущение, но после се замисли за секретарките Джени и Джери и за светските дами Мери Мейер и Джудит Кембъл, и за останалите. Сигурна беше, че те имат сексуален контакт с президента Кенеди. Нямаше доказателство, но когато ги видеше с него, просто някак разбираше. А Джаки също имаше женска интуиция.
Следователно Мария не можеше да иде на погребението. Вече разбираше това. Не можеше вдовицата да бъде принуждавана да вижда любовницата на съпруга си в такъв момент. Мария разбираше това със съвършена и мъчителна сигурност.
Затова в понеделник остана у дома, за да гледа по телевизията.
Тялото беше изложено за поклонение в ротондата в Капитолия. В десет и половина покритият със знамето ковчег бе изнесен от сградата и поставен на кесон, теглен от шест бели коня. После процесията се отправи към Белия дом.
В кортежа с високия си ръст изпъкваха двама мъже: френският президент Шарл дьо Гол и новият американски президент Линдън Джонсън.
Мария беше пресъхнала откъм сълзи. Плачеше в продължение на почти три дни. Сега по телевизията виждаше просто едно шествие, представление за пред света. Не я интересуваха барабаните, флаговете и униформите. Беше загубила мъж; топъл, усмихнат, секси; мъж с болен гръб, ситни бръчици в ъгълчетата на лешниковите очи и семейство гумени патета на ръба на ваната. Тя никога повече нямаше да го види. Животът пред нея се простираше дълъг и празен без този мъж.
Когато камерите показаха Джаки отблизо и въпреки воалетката се видя красивото й лице, Мария си каза, че и тя изглежда вцепенена.
— Постъпих зле с теб — рече Мария на лицето на екрана. — Дано Бог ми прости.
Стресна я позвъняване на вратата. Беше Джордж Джейкс.
— Не бива да си сама в това.
Мария усети прилив на безпомощна признателност. Когато наистина имаше нужда от приятел, Джордж беше тук.
— Влизай. Съжалявам, че изглеждам като повлекана.
Облечена беше в нощница и вехт халат.
— За мен изглеждаш добре — отвърна Джордж. Виждал я беше и в по-лошо състояние от това да е просто размъкната.
Донесъл беше кесия датски бисквити. Мария ги нареди в чиния. Не беше закусвала, но не хапна. Не чувстваше глад.
Според телевизионния коментар по пътя на шествието се бяха наредили един милион души. Ковчегът бе откаран от Белия дом до катедралата „Сейнт Матю“, където отслужиха литургия.
В дванадесет беше обявено петминутно мълчание и движението в цяла Америка спря. Камерите показваха смълчани множества по улиците в градовете. Странно беше във Вашингтон да не се чуват коли. Мария и Джордж стояха пред телевизора в нейния апартамент. Сведоха глави. Джордж взе ръката на Мария и я задържа. Тя почувства обич към него.
Когато петминутното мълчание изтече, Мария направи кафе. Апетитът й се върна и двамата хапнаха бисквитите. В църквата не бяха допуснати камери, затова за известно време нямаше нищо за гледане. Джордж заговори, за да я разсее, и Мария оцени жеста.
— Ще останеш ли в пресслужбата?
Мария почти не се беше замисляла, но знаеше отговора.
— Не. Ще напусна Белия дом.
— Добра идея.
— Освен всичко останало, не виждам бъдеще в пресслужбата. Никога не повишават жени и така ще си прекарам живота като проучвателка. А аз съм на правителствена служба, защото искам да се върши работа.
— Има едно свободно място в Министерството на правосъдието, което може да е подходящо — Джордж го каза, все едно току-що му е хрумнало, но Мария подозираше, че го е планирал. — Работата е с корпорации, които не се подчиняват на правителствените регулации. Нарича се договаряне. Може да е интересно.
— Мислиш ли, че имам шанс?
— С диплома по право от Чикагския университет и две години опит в Белия дом? Абсолютно.
— Обаче не вземат на работа много негри.
— Знаеш ли какво? Мисля, че Линдън може да промени това.
— Нима? Та той е южняк!
— Не го съди предварително. Честно казано, нашите се държаха зле с него. Боби го мрази, не ме питай защо. Може би защото нарича члена си Джъмбо.