Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
„Прагът на вечността“, шеметното, изпълнено със страсти заключение на трилогията XX век, е бестселър № 1 в ранглистите на САЩ, Великобритания, Дания, Франция, Германия, Италия, Испания и др. Из трилогията XX век, Кен проследява съдбите на пет преплетени семейства — американско, немско, руско, английско и уелско — докато те изживяват двадесети век. Сега те навлизат в една от най-бурните ери, огромното социално, политическо и икономическо сътресение на периода от 1960-те до 1980-те, от гражданските права, убийствата, масовите политически движения и Виетнам до Берлинската стена, Кубинската ракетна криза, президентския импийчмънт, революцията и рокендрола. Източногерманската учителка Ребека Хофман открива, че е била шпионирана от ЩАЗИ години наред и извършва спонтанно действие, което ще се отразява на семейството й до края на животите им… Джордж Джейкс, дете на родители от различни раси, се разминава с кариера като корпоративен адвокат, за да се присъедини към министерството на правосъдието на Робърт Ф. Кенеди, и се озовава в центъра не само на събитията, породили битката за граждански права, но и в една много по-лична битка… Камерън Дюър, внук на сенатор, се възползва от шанса да извърши малко официален и неофициален шпионаж в името на кауза, в която вярва, само за да открие, че светът е много по-опасно място, отколкото си е представял… Димка Дворкин, млад сътрудник на Никита Хрушчов, става първокласен агент за добро или зло, докато надпреварата на САЩ и СССР стига до ръба на ядрена война, а неговата сестра-близначка Таня си изковава съдбата, която ще я отведе от Москва до Куба, Прага и Варшава и в историята. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с Иглата, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, като Опасно богатство и Ключът към Ребека, Фолет изненада всички с Устоите на земята и дългоочакваното му продължение Свят без край, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията XX век, започна с Крахът на титаните и Зимата на света, а Прагът на вечността е неговият завършек. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
Иви, която играеше дъщеря му, излезе на сцената в средата на първото действие и подхвана спор с баща си.
Джаспър беше поразен от уверената и авторитетна игра на Иви. Налагаше се да си напомня, че това е момичето, с което живее в една къща. Усети как се ядосва на надменната снизходителност на бащата и споделя възмущението и безсилния гняв на дъщерята. Иви се гневеше все поведе и с приближаването на края на действието подхвана страстно да моли за милост. Публиката мълчеше омагьосана.
После се случи нещо.
Хората зашепнаха.
Първо актьорите на сцената не забелязаха. Джаспър се озърна дали някой не е припаднал или повърнал, но не видя нищо, което да обяснява приказките. В другия край на залата двама станаха от местата си и последваха трети, който явно ги беше повикал. Ханк просъска:
— Защо не млъкнат тия копелета?
След минута майсторското изпълнение на Иви засече и Джаспър разбра, че е усетила, че нещо става. Опита отново да спечели публиката с по-пресилена игра: заговори по-високо, гласът й се пропукваше от чувства, тя крачеше по сцената и жестикулираше. Усилието й беше храбро и тя спечели още повече възхитата на Джаспър, но това не помогна. Приглушените разговори се засилиха до жужене, а след това до рев.
Ханк се изправи и каза на хората отзад:
— Бихте ли млъкнали, мътните да ви вземат?
На сцената Иви заекваше:
— Помисли какво… помисли как е живяла тази жена… изстрадала… през какво е минала… — и млъкна.
Старият актьор, който играеше бащата адвокат, се надигна иззад бюрото и каза: „Нищо, нищо, миличка“. Репликата може да беше, а може и да не беше част от пиесата. Излезе при Иви и преметна ръка през рамото й. После се обърна, зажумя малко от прожекторите и заговори направо на публиката.
— Ако обичате, дами и господа — рече той със сочния баритон, с който беше прочут — ще бъде ли някой така любезен да ни каже какво, за Бога, става?
* * *
Ребека Хелд бързаше. Върна се от работа с Бернд, направи вечеря за двамата и се подготви да отиде на среща, докато Бернд разтребваше. Наскоро беше избрана в парламента на Свободния град Хамбург — една от все повечето жени там.
— Сигурен ли си, че нямаш нищо против да изляза толкова набързо? — попита тя мъжа си.
Той завъртя количката, за да е с лице към нея.
— Никога не се отказвай от нищо заради мен. Никога не жертвай нищо. Никога не казвай, че не можеш да идеш някъде, защото трябва да се грижиш за сакатия си съпруг. Искам да живееш пълноценен живот, който ти дава всичко, на което някога си се надявала. Така ще бъдеш щастлива, ще останеш с мен и ще продължаваш да ме обичаш.
Въпросът на Ребека беше по-скоро от любезност, ала явно Бернд мислеше върху тези неща. Думите му я развълнуваха.
— Толкова си добър. Ти си като Вернер, втория ми баща. Ти си силен. А и сигурно си прав, защото сега те обичам повече от всякога.
— Като заговорихме за Вернер, как разбираш писмото на Карла?
Цялата поща в Източна Германия можеше да се чете от тайната полиция. Подателят можеше да се озове в затвора, задето казва неправилните неща, особено в изпратени на запад писма. Всяко споменаване на трудности, недоимък, безработица или тайна полиция означаваше неприятности. Затова Карла пишеше с недомлъвки.
— Пише, че сега Каролин живее с нея и Вернер — каза Ребека. — Затова мисля, че ние трябва да подразбираме, че бедното момиче е било изхвърлено от родителите си. Вероятно под натиска на ЩАЗИ, може би на самия Ханс.
— Няма ли край отмъстителността на този човек?
— Както и да е, Каролин се е сприятелила с Лили, която е почти на петнадесет. Тъкмо възрастта да се очарова от една бременност. А бъдещата майка ще получи много ценни съвети от баба Мод. Този дом ще бъде безопасно убежище за Каролин, също както беше за мен, когато родителите ми бяха убити.
Бернд кимна.
— Не се ли изкушаваш да влезеш във връзка с корените си? Никога не говориш за това, че си еврейка.
Ребека поклати глава.
— Родителите ми не бяха религиозни. Знам, че Валтер и Мод са се черкували, но Карла е загубила навика, а за мен религията никога не е била от значение. Расата е най-добре да се забрави. Искам да почета паметта на родителите си като работя за демокрацията и свободата в цяла Германия, на изток и на запад. — Тя се усмихна криво. — Съжалявам за речта. Трябваше да си я запазя за парламента.