Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
— Мама му стара — високо произнесе някой, но странното беше, че Фабиан не обърна внимание.
— Сега искам да запазите спокойствие. Някои от момичетата в училище може би ще са много разстроени. — В неговия клас по математика нямаше момичета. — По-малките деца ще имат нужда от успокояване. Очаквам да се държите като млади мъже, каквито сте, и да помогнете на другите, които може да са по-уязвими, окей? Сега излезте в междучасие, както обикновено, и следете за изменения в учебната програма. Тръгвайте.
Камерън си събра учебниците и излезе в коридора, където всяка надежда за тишина и ред се изпари за секунди. Гласовете на децата и юношите, които се изсипваха от стаите, преминаха в рев. Някои ученици бягаха, други стояха вцепенени, трети плачеха, а повечето крещяха.
Всички питаха мъртъв ли е президентът.
Кам не харесваше либералната политика на Джак Кенеди, но внезапно това загуби значение. Ако беше достатъчно голям, Кам щеше да гласува за Никсън, но все пак се чувстваше възмутен. Кенеди беше американски президент, избран от американския народ, и атаката срещу него беше атака срещу всички.
Кой стреля по моя президент, питаше се Кам. Руснаците? Фидел Кастро? Мафията? Ку-клукс-клан?
Видя малката си сестра, Бийп.
— Мъртъв ли е президентът? — провикна се тя.
— Никой не знае — отвърна Кам. — Кой има радио?
Тя помисли за миг.
— Доктор Дъги.
Вярно, в кабинета на директора имаше старомодно махагоново радио.
— Отивам да говоря с него.
Проправи си път през коридорите към кабинета на директора и почука на вратата.
— Влез! — викна доктор Дъглас. Камерън влезе. Директорът беше вътре с още трима учители и слушаше радиото. С типичния си гневлив глас Дъглас попита: — Какво искаш, Дюър?
— Сър, всички в училище биха искали да слушат радио.
— Е, не можем да съберем всички тук, момче.
— Помислих, че бихте могли да сложите радиото в салона и да увеличите звука.
— А, така ли помисли? — Дъглас явно се канеше да го изгони надменно.
Но заместничката му, госпожа Елкът, продума:
— Не е лоша идея.
Дъглас се подвоуми, после кимна.
— Добре, Дюър. Умно. Вървете в залата, а аз ще донеса радиото.
— Благодаря, сър — отвърна Камерън.
Джаспър Мъри беше поканен на премиерата на Изпитанията на една жена в Кралския театър в Уест Енд. Студентите журналисти обикновено не се сдобиваха с такива покани, но Иви Уилямс участваше в представлението и се погрижи той да бъде в списъка.
Вестникът на Джаспър — Истинският вестник — вървеше добре, толкова добре, че той се отказа от учението, за да го ръководи в продължение на година. Първият брой се разпродаде, след като лорд Джейн, по време на първата седмица, го нападна в един нетипичен за него изблик на невъздържаност, задето очернял членове на управителното тяло. На Джаспър му беше приятно, че е успял да ядоса лорд Джейн, стълб на британския порядък, който ощетяваше хора като самия него и баща му. Вторият брой, със следващи разкрития за големите клечки в колежа и за техните съмнителни инвестиции, успя дори да покрие разходите, а третият донесе печалба. Джаспър се чувстваше длъжен да прикрие степента на успеха от Дейзи Уилямс, та да не би тя да си поиска парите.
Четвъртият брой щеше да се отпечата на другия ден. Джаспър не го харесваше твърде — нямаше нищо много спорно.
Отпъди тези мисли от ума си и се намести. Кариерата на Иви беше надвила образованието — какъв смисъл да ходи в театралното училище, след като вече получаваше роли в киното и в Уест Енд. Момичето, което някога беше влюбено в Джаспър, сега беше уверена млада жена, все още откриваше на какво е способна, ала не се съмняваше накъде се е запътила.
Видният й приятел седна до Джаспър. Ханк Ремингтън беше на неговите години. Макар да беше милионер и прочут по цял свят, той не гледаше отвисоко на един обикновен студент. Всъщност Ханк беше напуснал училище на петнадесет и беше склонен да тачи хората, които намираше образовани. Това доставяше удоволствие на Джаспър и той не казваше онова, което знаеше — че природният гений на Ханк струва много повече от училищните изпити.
Родителите на Иви и баба й, Ет Лекуит, бяха на същия ред. Най-важният отсъстващ беше брат й Дейв, чиято група имаше ангажимент.
Завесата се вдигна. Пиесата беше съдебна драма. Джаспър беше слушал Иви, докато тя учеше репликите, и знаеше, че третото действие е съдебната зала. Пиесата обаче започна в жилището на обвинителя.