Смъртоносно бяло

– Никога не бях виждала булка да хукне насред първия си брачен танц. Никога. Ама никога!

Когато на Линда най-после й се изясни какво беше направил Матю, тя също го нападна с упреци. Джефри скочи в защита на сина си и настоя Линда да му обясни защо иска дъщеря й да работи отново при човека, допуснал тя да бъде намушкана с нож. Цъфна и Мартин, много пиян, и взе да налита да бие Матю по неизвестни за никого причини, а Робин се заключи в банята, където повърна най-изненадващо, тъй като не бе хапнала почти нищо през целия ден.

Пет минути по-късно беше принудена да отвори на Матю, тъй като от носа му течеше кръв и там, докато семействата им си крещяха в съседната стая, Матю с притисната към ноздрите тоалетна хартия я помоли да замине с него на Малдивите не като на меден месец, вече не, а за да си изяснят нещата насаме, „далеч от всичко това“, както се изрази, като направи жест към източника на олелията.

– Ще се стълпят и репортери – добави той обвинително. – Ще те погнат покрай тази история с Изкормвача.

Очите му бяха студени над окървавената тоалетна хартия, бесен й беше, задето го бе унижила на дансинга, гневеше се на Мартин, че го беше ударил. Нищо романтично нямаше в поканата му да се качи на самолета. Предлагаше конференция, шанс за спокойно обсъждане. Ако след сериозно обмисляне стигнеха до извода, че бракът е бил грешка, щяха да се приберат у дома след две седмици, да направят съвместно съобщение и всеки да тръгне по свой път.

В този момент нещастната Робин с пулсираща от болка ръка, разтърсена до дъното на душата си от чувствата, изпитани в прегръдката на Страйк, наясно, че вероятно и в този момент репортери се опитваха да я издирят, видя Матю ако не като съюзник, то поне като изход за бягство. Мисълта да се качи на самолет и да отлети далеч от цунамито на любопитство, клюки, гняв, загриженост и нежелани съвети, за което знаеше, че ще я връхлети, докато останеше в Йоркшър, силно я привлече.

И тъй, те заминаха, като почти не си проговориха по време на полета. Никога не попита Матю за какво си бе мислил през тези дълги часове. Знаеше само, че тя самата бе мислила за Страйк. Отново и отново се връщаше към спомена за прегръдката им, докато гледаше облаците да се плъзгат покрай илюминатора.

„Влюбена ли съм в него?“, бе се питала постоянно, но без да стигне до категоричен отговор.

Размишленията й по темата продължиха дни наред и тя не можеше да разкрие душевните си мъки на Матю, докато ходеха по белите плажове и обсъждаха напрежението, появило се помежду им. Матю спеше на дивана в дневната, а Робин – под балдахина на мрежата срещу комари над двойното легло на горния етаж. Понякога се караха, друг път потъваха в обидено и гневно мълчание. Матю следеше телефона на Робин, постоянно искаше да знае къде е, вземаше го и го проверяваше и тя знаеше, че търси обаждания и съобщения от шефа й.

Онова, което допълнително влошаваше нещата, бе, че такива нямаше. Очевидно Страйк не проявяваше интерес да говори с нея. Прегръдката на стълбите, към която мисълта й припкаше като куче към насладата от опикан уличен стълб, явно бе означавала много по-малко за него, отколкото за нея.