Светлият лик на смъртта

— Юрка, непоправим си. Само любов ти е в главата. Не ти ли хрумва, че Сергиенко може да се е върнала и като е научила, че най-добрата й приятелка е съблазнила любовника й, е останала три седмици в нелегалност, за да подготви кърваво отмъщение? Не я закачай утре, по-добре за два дни подготви нещата, за да бъде разговорът ви по-ефективен. Ако в моята версия има някаква истина, Любов Сергиенко ще се окаже заподозряна номер едно.

— Заподозряната Любов! — патетично възкликна Коротков. — Разкошно заглавие за бестселър, ако любов се напише с малка буква. Аска, не се мръщи и не се опитвай да развалиш настроението ми — днес то е изключително добро, наистина това не ми се случва често.

— Слушай, веселяко, я се стегни — усмихна се Настя — и давай да се захващаме за работа. Между другото, като стана дума за бестселъри, ти каза ли на Стасов за книгата, намерена край убитата?

— Естествено. Той дълго се шегува по този повод и крои планове как по-засукано да поднесе тази новина на Таня. Аска, мисля, че се разболяваш.

— Откъде ти хрумна? Зле ли изглеждам?

— Изглеждаш страхотно, но неизвестно защо не пиеш кафе. Седя в кабинета ти вече цял час и през това време ти не изпи нито една чашка кафе. Как да разбирам този факт?

— Елементарно, детектив Коротков. Кафето ми свърши. А нямам с какво да купя нов буркан, парите ми свършиха едновременно с ароматния кафяв прашец. Така че седя и страдам.

— Защо мълча досега? Включвай бързовара, аз ей сега ще донеса кафе.

— Откъде?

— Ще изкрънкам оттук-оттам. Ти нямай грижа, нали затова съм детектив — за да търся и намирам. В края на краищата ще открадна от нечие бюро.

Настя включи бързовара, извади от бюрото си чашките и захарта и точно тогава звънна телефонът.

— Настася Павловна, ти още ли ме обичаш? — чу тя веселия глас на винаги жизнерадостния Стасов.

— Страстно! — отвърна Настя. — Здрасти, Владик.

— Здравей. Коротков ми съобщи цял потресаващ сюжет за криминален роман. Да не ме лъже?

— Не, честна дума, така си беше.

— А коя книга намерихте?

— „Обърни се и си тръгни“.

— С твърда черна корица?

— Сиво-синкава. Джобен формат, мека корица. Интересуваш ли се от още подробности?

— Не аз, а Танюшка. Тя иска да говори с тебе. Много ли си заета?

— Стасов, за теб и за жена ти винаги съм свободна. Тебе просто страстно те обичам, а на Таня съм задължена и служебно, нали тя ми помогна да заловя Палача. Дай й слушалката.

— Добър ден — разнесе се в слушалката мек гръден глас.

— Здравей, Танюша! Как върви почивката?

— По-добре от работата — разсмя се Татяна. — Я кажи, вярно ли е, че убитата е била облечена в светлозелен копринен костюм и с обувки на високи токове?

— Абсолютно вярно. Да пукна, ако не беше така! — закле се Настя.

— Красива блондинка с хубав слънчев тен?

— Точно така! — учудено проточи тя. — А ти как се сети?

— Не съм се сетила, Коротков ми каза. Настя, мисля, че аз я видях.