Светлият лик на смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #15
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-26-0189-1
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Светлият лик на смъртта». Краткое содержание книги:
— Нищо особено, домакинствам. Вие си почивайте, Мила, Виктор ще дойде след двайсетина минути. Да ви направя ли коктейл?
— Няма нужда — отвърна тя, — по-добре да пийна после с Виктор.
„По-добре…“ Изобщо не е по-добре. Ужасно й се пиеше, както винаги преди среща с нов партньор, но Мила се владееше. Знаеш ли го тоя Дербишов, ами ако не му хареса, че гостенката му лъха на алкохол? И да не стане нищо. Ще бъде жалко за изгубеното време, пък и за яд си е — я какъв разкошен мъж е! И ръстът му ръст, и фигурата, и лицето, и язди, и с известни хора другарува. Така че ще трябва да потърпи за пийването.
Обаче какъв интересен чешит е тоя Алик! Плещите му едва минават през вратата, ръцете и краката — само мускули, а пък говори като момиче. Гласчето му тъничко, интонациите — превзети, сладникави, проточва гласните. Голям майтап! Естествено Виктор Дербишов очевидно не е глупак, възложил е грижите за гостенката на същество, безопасно във всяко отношение, такова, дето няма да злоупотреби с дамата му.
Мила внезапно се сепна. Ами колието! По дяволите, замалко да забрави. Посегна към чантата си, щракна закопчалката, извади сребърното украшение — малък крилат купидон с лък и стрела — и го пъхна по-надълбоко между възглавниците на дивана. Използваше този простичък трик отдавна и въпреки простотата си, той винаги бе достатъчно ефективен. Понякога партньорът много харесваше на Мила, но с усета на опитна жена тя разбираше, че той може да й се изплъзне и тази среща да остане първа и последна. Тогава, ако кавалерът не се обадеше до два-три дни, обаждаше му се тя, извиняваше се и обясняваше, че е загубила в дома му украшението си. По-нататъшните й действия бяха въпрос на техника и Мила винаги успяваше. Ако пък партньорът не й харесаше или не се налагаше предварително да си осигурява следващата среща, преди да тръгне, тя незабелязано си прибираше украшението.
— Мила, как сте? Удобно ли се чувствате там? — чу тя гласа на хомосексуалиста Алик. — Виктор ще дойде след пет минути.
Потънала в своите мисли, Людмила не обърна внимание, че гласът изведнъж загуби глупашката си превзетост и пискливост, стана звучен, красив и абсолютно нормален. Но някак особен.
ГЛАВА 3.
Настя Каменская дори не бе подозирала, че в Москва още съществуват такива места, по-точно — бунища. Огромен пущинак, насред който се мъдреше купчина боклуци. Вярно, това безобразие все пак не се намираше в центъра на града, а чак в покрайнините, близо до околовръстното шосе, и наблизо нямаше никакви жилищни комплекси, но все пак…
Убитата — красива млада жена, облечена в елегантен светлозелен копринен костюм — лежеше на земята по очи. Оперативната група работеше тук вече трети час, самоличността на загиналата беше установена — Людмила Широкова, 28-годишна, работила като администратор в хотел „Русич“. Експертът Олег Зубов беше приключил своята част от работата и сега около тялото се въртеше съдебномедицинският експерт. Повърхностните следи говореха, че Широкова е била удушена, а пък конкретната причина за смъртта щеше да се установи едва след аутопсията. Може предварително да са я отровили или да са й сторили нещо друго. Лекарят установи, че смъртта е настъпила приблизително преди 40-48 часа. Преди близо две денонощия.
Краят на октомври тази година беше много топъл, хората ходеха без шлифери и се радваха на проточилото се лято. Но въпреки това Настя зъзнеше. Тя зъзнеше винаги когато температурата паднеше под 25 градуса. Лоши кръвоносни съдове. Сгушена в якето и пъхнала ръце по-дълбоко в джобовете си, тя бавно обикаляше местопроизшествието и се опитваше да си представи какво ли може да е довело на това бунище тази елегантна красавица, нагиздена със златни накити. Какво е търсила тук? Защо е дошла? И между другото, щом е дошла, как го е направила? Нима пеша? Дотук градски транспорт не се движеше, най-близката автобусна спирка беше най-малко на около пет километра. Ако е дошла с колата си, тогава къде е тази кола? А ако някой я е докарал — кой е бил и защо го е направил? Докарали са я, за да я убият? По всичко личи, че е станало точно така.
— Аска — чу тя изненадания глас на оперативния работник Юра Коротков, — виж само колко е малък светът. В чантата на убитата намерихме книга от Татяна Томилина, жената на Стасов. Какво съвпадение, а!
— И още по-странни съвпадения се случват, Юрик — въздъхна Настя. — Но все пак е интересно. Ще трябва непременно да се обадим на Стасов и да му кажем на каква световна слава се радва жена му.
— Не, помисли си само — не мирясваше Коротков, — какъв сюжет! В чантата на убита жена намират книга, написана от следователка, а именно тази следователка води делото за въпросното убийство.