Светлият лик на смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #15
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-26-0189-1
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Светлият лик на смъртта». Краткое содержание книги:
Вътрешно дамите имаха снизходително и леко насмешливо отношение към Люба Сергиенко, но естествено по никакъв начин не го показваха. Първо, бяха добре възпитани, а второ, съпрузите им, Вячеслав Томчак и Генадий Леонтиев, веднъж завинаги бяха определили линията: Володя е техен близък приятел и те настоятелно молят съпругите си да се държат интелигентно, защото е неприлично да се дават оценки, камо ли осъдителни, за хорския личен живот.
За пръв път нещо като съчувствие пошавна в душите им, когато научиха, че приятелката на Люба — Людмила Широкова — е заела мястото й до Стрелников. Но това съчувствие беше все още слабичко, олюляваше се на хилави крачета, защото те си мислеха, че и на самата Люба всичко й е наред. Нали неслучайно тя не се прибра с Мила — значи нещо я задържаше в чужбина, нещо по-силно от любовта й към Стрелников. Догадката за евентуална нейна връзка със заможен турски бизнесмен им изглеждаше тогава повече от убедителна, още повече че Мила, макар и да не потвърждаваше пряко тази версия, не я и опровергаваше. И едва след завръщането на Люба нещата се проясниха. За Лариса и Ана тя се превърна в обект не само на съчувствие, но и на покровителство и грижи. За случилото се те обвиняваха както подлата предателка Мила, така и самия Стрелников. По това време тяхната хронична неприязън към него вече бе прераснала в омраза, ето защо те при всички обстоятелства бяха готови да защитават момичето.
Понякога Лариса и Ана се срещаха просто за да изпуснат парата, както се изразяваха. При тези срещи за изпускане на парата те си правеха една на друга масаж на лицето, боядисваха си косите и се гримираха, със специални пинсети си оправяха веждите, а после лежаха с нанесените на лицата им козметични маски. И днес те се занимаваха с подмладяване и разкрасяване. Вече бяха измили засъхналата маска от минерална кал от Мъртво море, бяха се намазали с подхранващ крем и отново бяха полегнали в очакване кремът да попие. И двете вече знаеха, че Мила Широкова е загинала, но обсъждаха тази тема крайно предпазливо, сякаш опипвайки почвата преди всяка следваща стъпка.
— Как мислиш, Анюта, много ли е лошо, дето никак не ми е жал за нея? — подзе Лариса.
— Ами не — равнодушно отговори Леонтиева, — защо трябва да ти е жал за нея? Красива хищница, грабваше всичко, което й беше подръка. Заслужи си този край. Уличниците свършват така.
— Мислиш, че я е убил някой от случайните й любовници ли?
— Сигурна съм. И изобщо не е задължително този любовник да е бил случаен.
— Искаш да кажеш, че…
От изненада Лариса се надигна от мекия диван и се втренчи в приятелката си, която продължаваше да лежи със затворени очи и безметежно изражение на лъскавото от мазния крем лице.
— Ларочка, разбирам какво си помисли, но кой знае какви постоянни любовници освен Стрелников е имала тази глупачка. Може да е бил някой турчин, от когото е измъквала пари. Спомни си какво ти е разказала Люба. Или може да я е убил някой, с когото е живяла преди Стрелников. Но съм склонна да мисля, че всичко е било така, както ти предположи.
— Да, Бог си знае работата — отвърна Лариса, отново полегна и настани главата си по-удобно. — Във всеки случай това е закономерен край.
— Те няма да го понесат — все така спокойно каза Ана, имайки предвид мъжа си и мъжа на Лариса. — За тях той е идол. Човек, който винаги е прав, дори когато абсолютно не е. Ако започнат да ги привикват в милицията, ще го защитават с всички сили.
Известно време жените лежаха мълчаливо — трябваше да обмислят онова, което допреди малко бяха обсъждали с намеци и недомлъвки. След известно време Ана отново се обади:
— Лара, а кога Люба се прибра у дома си?
— В събота. Защо?
— Значи в понеделник вече не е била у вас?
Лариса рязко стана и втренчено погледна Ана, която все така лежеше със затворени очи, давайки възможност на мускулите си да се отпуснат.
— Какво искаш да кажеш?
— Засега нищо. А ти защо се сепна така?
— Да не си посмяла да го помислиш! — твърдо произнесе Лариса. — Изхвърли това от главата си! Люба не е способна на такова нещо.
— Права си, мисля, че не е — все така равнодушно се съгласи Ана. — Не й е в характера да отмъщава. Нали така?
— Именно. Напълно си права, Анюта — не й е в характера. Тя търпи, плаче и мълчи. Повярвай ми, през тези три седмици се нагледах на нейната слабохарактерност.
— Разбира се, Ларочка, разбира се, не съм се и съмнявала. Но съгласи се, че тя ще представлява голям интерес за милицията. Нали Мила е прибрала парите, които са спечелили заедно, и дори не си е платила наема. А и любовника й отне. Солиден мотив, не може да не се съгласиш.