![Неспокойкото [ЛП] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/9/5/nespokojkoto-lp-download.jpg)
Неспокойкото [ЛП]
- Автор: Лукьяненко Сергей Васильевич
- Серия: Трикс (bg) #2
- Язык: болгарский
- Год: @Публикувано първо в Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Неспокойкото [ЛП]». Краткое содержание книги:
— О! Това е един от върховете на нашата поезия! — зарадва се търговецът. — Не всеки може да зацепи мъдростта, скрита в четири къси реда… Ето, слушай…
Трикс кимна и се подготви да зацепи.
— Силни стихове! — одобри Трикс, който изобщо не искаше да изглежда незацепил. Насърченият Васаб кимна:
— Да, това е едно от любимите ми… А ето и още едно:
Трикс се замисли:
— Ами… интересна мисъл, разбира се. Но някак малко прекалено земна.
Васаб въздъхна и самокритично призна:
— Да, философията малко липсва. Но това е от задължителните. В началото на всяко четене задължително вмъквай възхвала към Великия везир. За един чужденец, разбира се, е по-добре да вмъква общочовешки ценности. Ето, например това:
— Това е… интересно — леко се смути Трикс.
— Васаб знае какво харесват младите! — ухили се търговецът. — И Васаб някога е бил млад! Е, сега е твой ред…
— У нас не съчиняваме зацепки — призна Трикс. — Имаме всякакви други стихове…
Охраната и племенникът, забелязвайки, че заплахата от слушане на зацепки е отминала, се приближиха.
— А какви са вашите стихове? — заинтересува се Васаб.
— Ами… например, хламерики.
Търговецът изненадано вдигна дебелите си вежди.
— Това е, когато се римуват глупости — поясни Трикс. — Но е смешно! Ето, слушай…
— Струва ми се, че схващам идеята — кимна Васаб.
— Ето още едно — каза окураженият Трикс.
Васаб учтиво се засмя. После каза:
— Мисля, че схванах основната идея. Римуват се първата, втората и петата строфа… Първата и петата частично се повтарят… В първата трябва да се опише кой и къде се намира, а после — какво се е случило. Хм… Приеми от същия дар, скъпи Трикс!
Трикс се приготви да слуша.
— Добро е — призна Трикс. — Но малко тъжно! Хламерикът ти се получи детски, а от него децата ще плачат.
— Нищо, нищо — кимна Васаб и погали брадата си. — Децата също трябва да знаят, че нищо не е вечно под луната. Освен това децата по своята природа са жестоки, преди възпитанието да ги поправи. Кой от нас като дете не е стъпквал мравки?
Трикс тъжно кимна.
— Кой не е хвърлял камъни по бездомно куче?
Трикс се замисли.
— Кой не е връзвал звънче към опашката на заловен чакал? Кой не е подменял яйца в гнездото на птица със заоблени камъчета? Кой не е хвърлял скорпиони в прозрачен съд, за да ги гледа как се бият до смърт?
— Аз не съм правил така — ужасено каза Трикс, чийто детски жестокости се ограничаваха до разрушаване на мравуняк (за което съхерцогският лесничей безмилостно го наби — с разрешение на родителите му, разбира се).
— Е… срещат се и хора благородни още от раждането си — смути се Васаб.
Известно време яздеха мълчаливо. Започна да напича. Камилите крачеха все така бавно и равномерно. Трикс тъжно си помисли, че ако камилите можеха да се движат със скоростта на състезателен кон, пътуването до Дахриан би отнело много по-малко време. Впрочем, кой казва, че не могат? Просто не искат!