Неспокойкото [ЛП]

— Абсолютно вярно! — потвърди търговецът. — На последната гонка „Дахриан“, която се провежда по заповед на Великия везир и Маркел вече повече от тридесет години, личната камила на Великия везир изпревари всички коне и финишира първа с преднина дължина и половина!

Трикс замълча, обмисляйки информацията.

— Бавно и спокойно крачат камилите по топлия пясък на пустинята. Само северняците смятат, че камилата е животно тромаво и за бърз бяг неспособно…

Самаршанците одобрително закимаха.

— Всъщност камилата е по-добре приспособена към живота в пясъците от всички други животни… — на Трикс изобщо не му харесваше тази фраза, но се надяваше, че сега ще стане и магията ще се получи.

— Камилата, разбира се, се чувства добре в пустинята — внезапно се обади племенникът на Васаб. — Но скорпионът е още по-добре адаптиран към пустинята!

— Скорпионът не е животно! — възкликна уязвеният Трикс.

— А какво е тогава?

— Насекомо!

— А насекомите не са ли животни? — ехидно попита племенникът.

— Да предположим, че Трикс има предвид висшите животни — примирително каза Васаб. — Но тогава бих заложил на фенека.

— На кого? — обезсърчено попита Трикс.

— На фенека. Една такава малка лисица. Може изобщо да не пие вода — ще хапне някой охлюв, ще сдъвче трева — и това й стига. Тя изобщо не се поти. Също така има много големи уши!

— Какво общо имат ушите? — възкликна Трикс.

— Как какво? За да не й бъде горещо.

Трикс замълча, а после каза:

— Мисля, че разбрах защо магията при вас е по-слабо развита.

— Защо? — полюбопитства Васаб.

Трикс не отговори. Мълча половин минута, но самаршанците също запазиха мълчание.

— Ще ви помоля да не коментирате моите заклинания — каза най-накрая с достойнство. — Просто слушайте внимателно — и тогава ще стигнем много бързо до Дахриан.

Самаршанците закимаха.

— Няма нищо по-изморително в едно пътуване от последните дни по пътя към дома — започна Трикс. — Всички приключения вече са се случили, всички покупки вече са направени, всички истории вече са разказани. Тъкмо време хората да видят роднини и приятели, а камилите — на воля да се напият и нахранят. Студена, чиста, прозрачна вода… Горещ, ароматен, пухкав пилаф… Сочна, сладка, вкусна трева…

Камилата на Трикс завъртя глава и погледна подозрително към ездача. Насърчен, Трикс продължи:

— Всичко това е съвсем близо — в прекрасния град Дахриан. Съвсем близо! Само трябва да се движим по-бързо! По-бързо и още по-бързо! Мисълта за това подтиква камилите по-силно от пръчка. По-бързо! Крачките се ускоряват! Никой не си е мислил, че камилите могат да тичат толкова бързо и толкова дълго, без да се уморяват, чак до дома на уважавания търговец Куркум Васаб!

Камилите наистина ускориха крачка. Можеше дори да се каже, че бягаха.