Неспокойкото [ЛП]

— О, наказание за моите грехове… ти наистина си велик магьосник!

Трикс хвърли притеснен поглед на жезъла и кимна.

— О, най-добри и най-снизходителни… — търговецът се поколеба. — Ще ми бъде ли позволено да се обръщам към теб без „о“ в началото на всяко изречение и без цветисти епитети?

— Разбира се, позволено ти е — съгласи се Трикс.

— Сърдечно благодаря — кимна керванджията и протегна ръка на Трикс. — Да скрепим добрите си отношения с ръкостискане?

— Ами… добре… — и Трикс се ръкува с търговеца.

— Не си ли ми ядосан? — попита търговецът, докато енергично разтърсваше ръката на Трикс.

— За какво?

— Как за какво? За това, че се канехме коварно да те нападнем, да те вържем, да те закараме в Дахриан и да те продадем на пазара на роби!

— Така ли се канехте да постъпите? — изуми се Трикс.

В очите на търговеца проблесна искрено уважение.

— Само силен човек е способен да прости неуважение! — възкликна той. — Но трябва да си не само силен, но и мъдър човек, за да се престориш, че изобщо не си забелязал неуважението! Аз съм Васаб Куркум, скромен търговец от Дахриан. Окажи ми честта, бъди мой гост тук, а ако искаш — и спътник по пътя и господар в моя дом! Кълна се в честта на баща ми, че не ти кроя нищо лошо!

— Благодаря — отвърна смутеният Трикс. — С удоволствие…

— Ей, свирепи деца на пустинята! — извика керванджията към пазачите. — И ти, позор за моя род… Опънете палатките, слагайте масата. Днес ще пируваме! Нашият гост е велик магьосник!

Пазачите се засуетиха. Междувременно търговецът погледна смутено към бликащия в краката им извор и каза:

— Само в приказките съм чел за такова нещо, честна дума… Колко полезно би било в пустинята… но работата в жезъла ли е или в теб?

— В мен. Жезъл без магьосник е като меч без рицар.

— Мъдри думи! — Васаб вдигна очи към небето. После дружески прегърна Трикс през раменете и му прошепна на ухо: — Не мисли, че съм коварен злодей. Всъщност всичко е в историко-културно обусловените особености на нашето общество. Ако не се бях опитал да те продам в робство, охраната и моят племенник щяха да ме презират. Всъщност аз съм много добродушен и дори отчасти сантиментален човек. В Дахриан държа приют за стари камили, давам фиксирана част — петнадесет процента от доходите си минус разходите — от печалбата си на вдовици и сираци. Вечер съчинявам стихове и играя табла. Така че… не ми се гневи, могъщи младежо.

— Няма за какво — Трикс неловко се освободи от обятията на търговеца и се опита да отклони разговора. — А защо към всички се обръщате с тези „о“ и цветистите е… е…

— Епитети — подсказа търговецът. — Разбираш ли, в стари времена, когато нашите народи решили да спрат да воюват и да започнат да търгуват, ние почти не сме знаели вашия език. „О“ е служило, за да можем да помислим и да съставим правилната фраза в ума си. А всички тези красиви думи са просто така, да омаем купувача. Всъщност това отдавна вече не работи и не е нужно. Но традицията остана. А ние почитаме традициите.