Неспокойкото [ЛП]

Трикс слисано се втренчи в прибиращите шатрата пазачи. Виждайки изненадата му, Васаб поясни:

— Трябва да тръгнем на път по-рано, могъщи млади магьоснико. На обяд ще трябва да спрем, защото слънцето е твърде жестоко за пътуване.

— Е, какво реши? — тихо се обърна феята към Трикс.

— Кажи ми, Васаб, вярно ли е, че пътят към моята страна минава през този оазис? — поинтересува се Трикс.

— Вярно е — кимна Васаб. — Едно от керванджийските трасета минава оттук. Премисли и реши да не отиваш в столицата ли?

Трикс мълчеше.

— Дахриан е красив град — въздъхна Васаб. — Но ако искаш да се върнеш… и ако по някаква причина си решил да изминеш своя път като обикновен човек… Мисля, че следобед един или дори два или три кервана ще минат през оазиса. Те с радост ще те наемат като боен магьосник.

— Толкова много ли са керваните? — приятно се изненада Трикс.

— Разбира се. Нали всеки знае, че скоро нашите страни ще влязат във война, след която най-вероятно пясъкът на пустинята ще засипе Дахриан, а през камъните на безименната ви столица ще поникне трева. Най-доброто време да се правят пари е докато това все още не се е случило.

Трикс си помисли, че начинът на мислене на самаршанците все още си остава пълна загадка за него.

— Ще тръгна с теб, Васаб — каза той. — Колко дълго ще продължи пътуването?

— Ако това е волята на Всевишния — търговецът почтително покри главата си с длани, тъй като да се споменава Висшето божество с непокрита глава при самаршанците се смяташе за неуважително и затова опасно, — тогава до утре вечер. Или вдругиден сутринта. Да бъде волята на Всевишния, да ни усуче толкова здраво въже, че да се изкачим през Процепа на Страданието до Планината на Блаженството без изобщо да се изморим!1

— Ще тръгна с вас — въздъхна Трикс.

Половин час по-късно, след като хубаво се изми в езерото и закуси с вчерашните питки и остатъците от кебапа, Трикс се качи на камилата (не може да се каже, че това се хареса особено много на камилата или на Трикс) и малкият керван потегли.

Слънцето бавно се издигна над хоризонта. Стопли се. Камилите монотонно крачеха между дюните, а Трикс се люшкаше от една страна на друга. Много приличаше на клатенето по палуба на кораб.

— Не искаш ли пътя да мине по-бързо? — попита Васаб.

— Как? — поинтересува се Трикс. — С песни?

— Песни? — изуми се Васаб. — Не, какво говориш. Песента изсушава устата и гърлото, в пустинята не бива да се пее. Тихо четене на поезия — това ще съкрати пътя!

— Ами… започвай — предложи Трикс.

Васаб се прокашля и каза:

— Ще ти прочета няколко зацепки мое творение.

Охраната и племенникът някак неусетно изостанаха от Куркум.

— Зацепки? — изненада се Трикс. — Какво е това?