Възмездието на Изида [bg]

Съдията бързо продължи напред. Привикаха други слуги. Постепенно Валу ясно очерта линията на обвинението: генерал Сутан е ненавиждал змиите и се е страхувал от тях до смърт. В нощта на убийството — Валу нарочно използва тази дума — Сутан бе вечерял с жена си, главния писар и Хеби на терасата. Били поднесени риба, бира и вино. След това генералът обявил, че възнамерява да продължи с писането на мемоарите си любимото си занимание, като се надявал да ги поднесе някой ден като дар за божествената. Преди да се оттеглят, Мена, Луперна и Хеби заедно със слугите претърсили терасата. Разбира се, не открили нищо. Сутан се заел с мемоарите си, а Хеби застанал на пост долу в подножието на стълбата. След по-малко от час чули писъците на генерала, всички се събрали, но с нищо не могли да помогнат. Извикали Надиф от пустинната стража. Той също даде показания и подчерта колко изненадан е от смъртта на генерала.

— Налага се — разпери ръце Валу — едно-единствено заключение: усойниците са били поставени там умишлено.

— Как? — попита Амеротке.

Валу се усмихна:

— Точно този въпрос си задавам и аз. Да са били хвърлени от съседен покрив? Невъзможно, наоколо няма други постройки, къщата е единствена в двора. Да са били подхвърлени от някой прозорец? Не, стаите са били пълни, а подобно действие би привлякло вниманието на мнозина. Има само един начин усойниците да се озоват на терасата: да са били пренесени по стълбите. А единственият човек, който е охранявал стълбите и който — по собствените му думи — не е напускал поста си, е Хеби.

Хеби закри лице и изстена.

— Но защо бих го направил? — извика той, без да обръща внимание на призивите на пристава за тишина. — Аз обичах господаря си. Не съм се отделял от стълбата, така е. Но не забелязах и не чух нищо необичайно, докато не отекнаха писъците на господаря.