Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические детективы » Възмездието на Изида [bg]
Възмездието на Изида [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Възмездието на Изида [bg]

Электронная книга - «Възмездието на Изида [bg]». Краткое содержание книги:

— Ела! — прошепна глас в тъмнината. Водачът на разбойниците заобиколи кладенеца. — На колене! — той се подчини. Зърна неясни силуети, усети аромата на жасмин. — Носиш ли я? — Да, господарю. Изведнъж нечии ръце рязко измъкнаха книгата от скута му. — Видя ли какво пише вътре? — Не, господарю. — Лъжеш! Отворил си я, вместо да наблюдаваш какво правят хората ти. — Не, господарю... Предводителят на себаусите долови лек шум, последван от звънтене на тетива. Стрелата се заби дълбоко в гърдите му — бе изстреляна от толкова близо, че ударът го повали по гръб на пясъка. От устата му шурна кръв, тялото се разтърси в конвулсии. Последното, което чу, преди да се удави в собствената си кръв, бе заповедта тялото му да бъде заровено дълбоко в пустинята.
1 ... 15 16 17 18 19 20 21 22 23 ... 100
Перейти на страницу:

— Купих го от един ловец на скорпиони — обясни Шуфой. — Пазарлъкът продължи няколко часа, онзи изпи кана вино, преди да се съгласи. Но, господарю! — извиси глас джуджето, очевидно прозряло опита на Амеротке да го забаламоса и да го отклони от темата за нападението.

— Добре, добре — въздъхна съдията, изправи се, завърза колана на робата, погледна стражите отвън в коридора и затвори вратата. Настани се на ниското столче, а Шуфой се покатери в креслото. За миг Амеротке спря погледа си върху грозния белег на мястото на носа и горната устна и се усмихна: — Извинявай. Прав си, Шуфой. Ако беше тук, убийците нямаше да посмеят да ме нападнат.

— Защо изобщо са искали да ви убият? — попита джуджето. — Каква е причината?

— Някой ги е наел.

— Нали вече заловихте бандата, която ограбваше царските гробници?

— Не, Шуфой, заловихме част от тях, но вероятно главатарите са успели да се измъкнат — Амеротке вдигна ръце: — От другата страна на Нил е градът на мъртвите, там се намират гробниците на богатите благородници, служителите на двора, пълководците и жреците. Отвъд него е Долината на царете, домовете на вечността, където спят вечния си сън великите фараони. Тези гробници величаят славата на Египет, но същевременно представляват и безценни съкровищници. В тях са скрити ковчежета със скъпоценности, изящни кресла и легла, гърненца с парфюми, ракли с украшения, златни и сребърни слитъци...

— Да, знам много добре — прекъсна го Шуфой.

— Сега божествената — продължи спокойно съдията — е хванала здраво юздите на Египет. Тя е начело на страната, пълновластна господарка в Дома на милион години, но за да се възцари на трона, трябваше да срази множество врагове не само тук, но и отвъд границите.

— Вниманието й е било насочено другаде.

— Точно така. Както и вниманието на господаря Сененмут и на останалите сановници от двора. А Египет е като градина — докато оплевиш едната леха, в другата бурените са избуяли. През изминалите месеци е бил организиран голям заговор, в който са участвали търговци, чиновници, войници, служители от Некропола. Грабежите в гробниците са като пустинята — винаги ги е имало, но случващото се сега е много по-сериозно. Гробниците на фараоните са скрити, входовете им са известни на малцина, а дори и да влезе в тях, човек не може да намери пътя навън.

— А те са успели?

— Да, успели са. Аз се заех да разследвам престъпленията, попаднах на един алчен търговец, който се е поблазнил да продаде част от плячката в Мемфис. Арестувах него и брат му и ги пратих в Дома на смъртта, където царските инквизитори ги подложиха на мъчения и изтръгнаха истината. Двамата се пречупиха и издадоха неколцина от съучастниците си. Оказаха се замесени цели фамилии.

— И какво стана в крайна сметка?

Съдията махна с ръка:

— Видя какво се случи тази сутрин, по-точно, няма как да не си чул — престъпниците бяха арестувани и осъдени на смърт.

— Но нали не са всички?

— Не са, за съжаление — Амеротке уморено разтри лице. — Казах на божествената и на господаря Сененмут, че остават два проблема: предводителите и убийците от бандата на Себаус. При разследването открих, че главатарите са наели себаусите не само за лична защита, но и за извършването на грабежите и за пренасянето на плячката в различни градове в цял Египет.

— Значи това не е краят на играта — наведе се заинтригувано Шуфой и замалко не падна от креслото.

— Да, далеч не е краят.

Прекъсна го силно почукване на вратата — влезе господарят Сененмут. Зад него се виждаха неколцина от смелчаците на царя — личната охрана на фараона, опитни бойци, доказали уменията си в ръкопашни схватки, отлични воини, които вземаха главите на враговете си за трофеи. На главата си носеха синьо-златисти кърпи, а в герданите им проблясваше по една сребърна пчела — най-високото отличие за храброст в египетската войска.

— Господарю — поклони се Амеротке, — да не сте дошли да ме арестувате?

Войниците бяха въоръжени с бойни пики и ятагани.

— Чух за нападението — Сененмут заповяда на охраната да го изчака в коридора. — Надявах се, че вече сме приключили с този въпрос — подаде кожена торба. — А това е доказателство, колко съм грешал — докосна Амеротке по бузата: — Нищо ти няма, нали? Божествената се разтревожи.

1 ... 15 16 17 18 19 20 21 22 23 ... 100
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)