Възмездието на Изида [bg]

— Не беше трудно — допълни съдията. — Знаехме какво е откраднато, и бързо сравнихме откритите скъпоценности със скъпоценностите от списъка. В крайна сметка успяхме да възстановим близо три четвърти от ограбеното. Някои неща бяха повредени, но след като жреците ги прекадят и пречистят, могат да бъдат върнати на законните им собственици.

Сененмут го хвана под ръка и го поведе към ниска масичка, над която пламтеше факла. Отвърза торбата и внимателно извади голям златен медальон, на който бе гравиран коленичил владетел с огърлица от истински перли около врата. Медальонът бе доста тежък, перлите бяха изключителни.

— От гробниците ли е? — попита Амеротке.

— Да, само че... — Сененмут почука с пръст по медальона — ... бе намерен не тук, а в един град в района на Амки в Северен Ханаан.

Амеротке зяпна невярващо.

— Нашият пратеник там случайно е попаднал на него. И това означава, че престъпниците са успели да изнесат част от плячката извън страната.

— Но нали има охрана по границите, митнически постове!? — възкликна съдията. — Скъпоценностите няма как да се скрият, а е изключително опасно, ако те заловят.

— Така е — отвърна сухо великият везир, гласът му отекна в подземието. — Златният медальон тежи колкото меч. Принадлежал е на дядото на Хатусу и е бил в неговата гробница. Преди няколко месеца е бил откраднат, изнесен извън границите на Египет и предложен за продан в един от ханаанските градове.

Амеротке невярващо се взираше в красивото украшение, което бе безценно по много причини.

— Можеш ли да си представиш какво означава това за божествената? Вещи на предните й, най-големите скъпоценности на Египет се предлагат по пазарите в чужбина — Сененмут тежко си пое дъх. — Крадците са безкрайно арогантни. Медальонът е бил пренесен в някакъв тайник. Ако пратеникът е бил заловен от стражата по границата или от патрулиращи колесници по пътя на Хор, го е чакала сигурна смърт. Оказа се прав, Амеротке, отсякохме бурена, но корените му са все още в земята.

— При разпитите не успяхме да измъкнем никакви други имена — сви рамене съдията. — Ясно е, че самоличността на предводителите се пази в най-строга тайна. Те разполагат с подробни сведения за Долината на царете, за тайните входове на скритите гробници и за помещенията вътре. Освен това могат спокойно да изнасят съкровищата извън пределите на Египет. Но кои са те? Единствената ни следа са двете жени, които бяха осъдени на доживотен затвор — плъзна поглед по натрупаните съкровища, вниманието му бе привлечено от изящна сребърна статуетка на готов за скок леопард. Отгоре бе позлатен, петната по кожата бяха от скъпоценни камъни, а за очи бяха сложени два големи рубина. — Но защо да разръчкват гнездото на осите, като изпратят убийци срещу мен? Като предупреждение? За отмъщение?