Възмездието на Изида [bg]

— Ела! — прошепна глас в тъмнината. Водачът на разбойниците заобиколи кладенеца. — На колене! — той се подчини. Зърна неясни силуети, усети аромата на жасмин. — Носиш ли я? — Да, господарю. Изведнъж нечии ръце рязко измъкнаха книгата от скута му. — Видя ли какво пише вътре? — Не, господарю. — Лъжеш! Отворил си я, вместо да наблюдаваш какво правят хората ти. — Не, господарю... Предводителят на себаусите долови лек шум, последван от звънтене на тетива. Стрелата се заби дълбоко в гърдите му — бе изстреляна от толкова близо, че ударът го повали по гръб на пясъка. От устата му шурна кръв, тялото се разтърси в конвулсии. Последното, което чу, преди да се удави в собствената си кръв, бе заповедта тялото му да бъде заровено дълбоко в пустинята.