Вещиците от Йист Енд [bg]

— Ще имаме нужда и от сладолед, който да ядем с пая — каза Джоана и извади от хладилника цяла кутия. — Искаш ли да опиташ?

Тайлър енергично закима с глава и тя разроши косите му. В малките момченца винаги имаше нещо особено. Те обожаваха майките си. Момиченцата бяха по-сложни. Знаеше, че момичетата й я обичат, но в дълбините на душата си усещаше, че я виняха за напускането на баща им. И двете не я разбираха и тя понякога се затрудняваше да говори с тях. Всичко, което казваше, те приемаха като критика и осъждане. И в течение на изминалите години Джоана се научи да не коментира нищо.

Каза ли нещо, когато Ингрид се върна вкъщи и вместо да заеме позицията в университета, избра да работи като чиновник в местната библиотека? Не! Поне веднъж намекна ли, колко е разочарована от това, че дъщеря й, получила блестящо образование и докторска степен, се занимава с овлажняването на хартия? Нито дума! Каза ли нещо, когато Фрея отвори бар в Ню Йорк, без да има лиценз за продажбата на спиртни напитки? Не! Някога намекна ли на Фрея да се облича по-малко предизвикателно? Никога! И за тази прибързана сватба? Разбира се, Фрея и Бран са създадени един за друг — един поглед върху щастливите им лица казваше всичко, което една майка трябваше да знае. Дори да не беше съгласна или да не одобряваше нещо, за Джоана беше по-добре да не обсъжда тази тема с дъщерите си. Защото веднага щеше да последва нещо такова: „Може би, бисквитките са ни достатъчни!“ (А между другото всяка от тях вече бе излапала по три!), след което лицата им ще направят онази физиономия, която сякаш казваше — „Това майките не го разбират!“.

А понякога те буквално я принуждаваха да не се намесва в разговора им. Както тази сутрин, например. Нима си мислеха, че не забелязва нищо? На моменти изпитваше лека ревност заради тясната връзка помежду им. Същата ревност, която беше изпитвала преди много години заради непринуденото отношение, което имаха момичетата към баща си. Дъщери! Те можеха да те накарат да замълчиш само с един поглед.

Джоана знаеше, че Тайлър никога няма да я погледне по този начин. Той я обожаваше и чувството беше взаимно. Сама заплати за модерната целодневна подготвителна школа за началното училище и докато родителите на Тайлър го водеха сутрин, тя го прибираше всеки следобед с приготвена лека закуска или сандвич в ръка. След училище двамата отиваха на брега, където Тайлър прекарваше остатъка от следобеда, като с часове гонеше птиците или събираше раковини и през цялото това време Джоана го наблюдаваше с удоволствие.