Вещиците от Йист Енд [bg]

А Табита я гледаше с такова изумление, сякаш приятелката й внезапно беше полудяла. Разбира се, Таби не усети нищо затова в нейните очи всичко изглеждаше доста подозрително — Ингрид, махаща във въздуха с ръце, докато си мърмори нещо.

— Свършихме ли вече?

— Не още — отвърна Ингрид. Премахването на възела беше едва първата стъпка. Тя включи светлините в залата и духна свещта. — Сега трябва да направиш нещо с косата си.

— С косата ми! Какво имаш предвид? — скептично отговори Табита.

Ингрид чак сега осъзна, че за толкова години откакто се познават, никога не е виждала Табита да носи косата си пусната. Тя винаги беше гладко сресана назад, опъната и вързана така, че чак изглеждаше болезнено. Или пък така стегнато заплиташе гъстата си коса в плитка, че тя повече приличаше на корабно въже, отколкото на коса. Ингрид забеляза и още нещо — старомодните й ниски закрити обувки също бяха стегнато завързани, а жилетката (макар че в помещението беше прохладно, защото работеше климатик) не се закопчаваше, а се завързваше с лентички. По себе си тази жена имаше повече възли, отколкото добре оборудван кораб, излизащ на плаване. Ако продължаваше в този дух, сребристият възел можеше да се появи отново. Тази тъмна маса черпеше сили от задушаването и притискането на плътта — привличаше се от това, като пеперуда от пламък.

Ингрид прошепна с ярост.

— Опитай още веднъж! Разпусни косата си! Отърви се от тези обувки и от тази жилетка. Намери си обувки без връзки и си купи друг тип връхна дреха. От онези, които не се закопчават — без ципове и копчета! Нещо свободно. Разбра ли ме? Без възли!

— Но какво общо има…

— Просто ме послушай за един-два месеца… Прочетох някъде, че смяната на дрехите въздейства добре върху кармата. — В сегашните времена подобни термини лесно можеха да се обяснят с прилагане на бяла магия. Табита отвърна, че ще помисли и излезе от хранилището, недоумявайки клатеща глава.

Ингрид изтри линиите на пентаграма от пода и се зае с текущите си дела. Но мислите й все още блуждаеха. Разбира се, носенето на свободни дрехи нямаше да реши проблема. Знаеше, че трябва да пребори огъня с огън, а възлите трябва да се унищожат със собствените й магически възли. Когато Табита се обърна, Ингрид успя да вземе няколко нейни косъма, закачили се на офисния й стол. Но сега трябваше да намери и косъм от Чад, макар и само един… Внезапно си спомни, че в колата си Табита държи одеяло… Имаше голяма вероятност към него да има полепнали негови косми. Чад е с тъмна коса и тя лесно ще ги различи от русите на Табита. По време на почивката Ингрид си позволи да претърси „Камри“-то й и след няколко минути намери онова, което й трябваше. Връщайки се в офиса си, тя взе по косъм от двамата, усука ги и започна да прави малки възелчета по тях, като едновременно с това бързо изричаше правилните думи на заклинанието.