Вещиците от Йист Енд [bg]

Без съмнение Килиан Гарднър бе надут паун. Беше му ясно колко добре изглежда с тъмната си коса, небрежно паднала над очите му, със силното си и стегнато тяло, подчертано от тениската и избелелите дънки. Тя можеше да види и оцени добре тренираното му мускулесто тяло — широките рамене и тънката талия. Ингрид се запозна с него на годежното парти на сестра си и веднага попита с какво се занимава. Получи мъгляв и неопределен отговор. По-късно разбра, че той всъщност не прави нищо. Също така чу, че Килиан е неблагонадежден, че се мести заедно със сезоните от страна в страна, че имал лодка за гмуркане около бреговете на Австралия и е работил като готвач на товарен кораб на Аляска. Имаше и други слухове — че едно момиче е забременяло от него, че е вземал дрога и че е лежал в затвора. Дали това беше истина или лъжа, Ингрид не можеше да определи, но знаеше, че когато наоколо има красив мъж, бедите не закъсняват. И не очакваше животът да й докаже обратното.

— Мислех, че вече си напуснал градчето ни — каза тя, припомняйки си колко отегчен и разсеян беше Килиан на партито. — С какво мога да ти помогна?

— Всъщност, аз мога да ти помогна — увери я той, повдигайки от пода огромна чанта с логото на Л. Л. Бийн, която сложи върху бюрото. В нея имаше завити на руло няколко чертежа. — Случайно чух, че помоли Бран за тези чертежи и реших тази сутрин да ти ги донеса.

— О, много мило от твоя страна! Не очаквах толкова бързо да ги получа! Бран обеща да ги потърси и да ми ги даде, но не беше сигурен къде са и дали изобщо все още се пазят. Направо чудесно! — Ингрид с благоговение повдигна сака. Библиотеката искаше да направи изложба на колекцията си от рисунки и чертежи, които да покажат строителните планове на най-важните сгради в града. Като най-старата и най-видна къща в района, „Феър Хейвън“ беше изключително важна за техния каталог. От архитектурна гледна точка много важни домове имат планове, „прибрани“ някъде. Старите собственици са ги пазили и предавали на новите им стопани като част от традицията, свързана с безценните обекти на изкуството.

Ингрид запляска с ръце и засия, поглеждайки към Килиан с малко повече симпатия. Какво прави той в свободното си време в края на краищата не беше нейна работа. Свободен е да разпилява живота си в леност и апатия.

— Това е чудесно!

— Радвам се, че помогнах! — каза Килиан. — Не мога да чакам повече, за да чуя какво мислиш за имението. То е една наистина интересна къща, пълна с история. Ако имаш нужда от нещо друго, не се колебай, а звънни. — Той погледна към дървената кутия, която Ингрид държеше върху бюрото си с надпис „Дарения за библиотеката“, и попита: — Какво е това?