Синя кръв [bg]

Автор: де ла Круз Мелисса
Серия: Синя кръв #1
Год: 2012
Язык: болгарский
Год: Софт Прес
ISBN: 9789546858788
Переводчик: Емилия Колибарова
Жанр: Фэнтези

Электронная книга - «Синя кръв [bg]». Краткое содержание книги:

ОПИЯНЯВАЩА СМЕС ОТ „КЛЮКАРКАТА“, „ПАДНАЛИ АНГЕЛИ“ И „ЗДРАЧ“! Скайлър ван Алън никога не се е увличала по модните течения, от които се вълнуват съучениците й, нито пък е очаквала Джак Форс – най-готиното момче в гимназията, да прояви интерес към нея. Най-малко пък е предполагала, че точно в „Дюшен“ едно момиче ще бъде убито. Скайлър и Джак се заемат да разрешат случая, преди неизвестният убиец да вземе втора жертва, когато родителите им ги запознават със семейната тайна. Оказва се, че също като своите несметно богати предшественици повечето ученици в елитната манхатънска гимназия „Дюшен“ са вампири със синя кръв. А с настъпването на всяко пълнолетие синьокръвните си спомнят предишните животи до първото прераждане. Откъде идват? Кои са те? Паднали ангели, демони на мрака, кръвожадни чудовища или аристократи, облечени в пари и власт, превзели политическите центрове по света? Отговорът е: всичко наведнъж! Погледнете през очите на ученици, които тепърва се осъзнават като вампири със синя кръв. Вкусете от блясъка на Манхатън и мрака на една хилядолетна тайна.

Перейти на страницу:

Дилън подаде монета от десет цента под стъклото на гишето за билети.

- Два, моля - каза той с невинна усмивка.

Блис се ужаси. Погледна надписа - „Препоръчително дарение - 15 долара. Е, правилно - беше препоръчително, а не задължително. Касиерът им подаде билетите без коментар. Най-вероятно всеки ден срещаше такива хора.

- Била ли си някога в Храма на Дендера? - попита Дилън.

- Не - поклати глава Блис. - Какво е това?

- Спри за малко - каза той, а после обгърна нежно лицето й с ръце. - Затвори си очите.

- Защо? - засмя се тя.

- Просто го направи. Имай ми доверие.

Блис затвори очи и ги закри с ръка, а той я поведе. Тя вървеше колебливо. Направиха няколко резки завоя и Блис реши, че са в някакъв лабиринт. После се озоваха извън него и тя усети, че се намират насред огромно празно пространство.

- Отвори очи - прошепна Дилън.

Намираха се пред развалините на египетски храм. Сградата беше едновременно величествена и примитивна и ярко контрастираше с изчистените модерни линии на музея. Беше същинско чудо на изкуството. На Блис й се завиваше свят при мисълта как педантично са пренесли отделните части на храма и са ги сглобили така, че в крайна сметка той изглеждаше като у дома си в манхатънския музей.

- Господи!

- Нали? - възкликна Дилън с блеснали очи.

Блис премигна, за да спре напиращите сълзи. Това беше най-романтичното нещо, което някой бе правил за нея.

Той я погледна в очите и наведе глава към устните й. Блис примигна, сърцето й биеше лудо, тялото й отмаля. Вдигна лице в очакване да я целуне. Дилън изглеждаше нежен, изпълнен с надежда, трогателно уязвим заради начина, по който избягваше погледа й.

Устните им се срещнаха.

И точно тогава се случи всичко.

Светът стана сив. Беше в кожата си, а сякаш не беше. Залата изведнъж като че ли се сви. Светът се смаляваше. Четирите стени на храма сякаш образуваха едно цяло. Тя беше в пустинята. Усещаше дразненето на пясъка върху езика си, горещото слънце по кожата си. От портите на храма излетяха хиляди скарабеи, черни и блестящи. И в този момент тя започна да пищи.

ГЛАВА 11

На път за кабинета на д-р Пат Скайлър продължаваше да си мисли за това, което й каза Джак след погребението на Аги. Кабинетът на лекарката беше боядисан в бяло и се помещаваше в кула от хром и стъкло на Пето Авеню. Беше я попитал защо е игнорирала написаното от него, а тя отвърна, че го е помислила за шега.

- Смяташ, че смъртта на Аги е повод за шеги? - попита я смаяно той.

Тя се канеше да отрече, но баба й я извика и се наложи да си тръгне. Не успяваше да изтрие от ума си изражението на лицето му - сякаш дълбоко го е разочаровала. Не можеше да си обясни защо той има такова въздействие върху нея. Някаква кльощава жена с яка от лисица я гледаше недружелюбно. Скайлър предизвикателно издържа погледа й.

Корделия много настояваше Скайлър да посети д-р Пат. Тя беше дерматолог, един от най-известните. Кабинетът и чакалнята й приличаха повече на хотел в Маями, отколкото на обикновени лекарски помещения. Всичко беше бяло - килимите, стените, масите, кожените канапета. Д-р Пат беше лекар на всички от висшето общество - дизайнери, звезди, политици. По стените висяха снимки с автографи на фотомодели и актриси.

Скайлър прогони Джак от мислите си и запрелиства едно лъскаво списание, когато внезапно вратата се отвори и отвътре излезе Мими Форс.

- Ти пък какво правиш тук? - попита презрително тя.

Беше се преоблякла и вместо черната си рокля от „Диор“ носеше „по-обикновено” облекло - дънки за четири хиляди долара на „Апо” с платинени нитове и диамантено копче, къс пуловер на „Мартин Ситбън” и високи ботуши с тънки токчета на „Джими Чу”.

- Седя си - отвърна Скайлър, макар да беше ясно, че въпросът на Мими е реторичен. - Какво ти е на лицето?

Мими я изгледа кръвнишки. Цялото й лице беше покрито с кървави точици. Току-що се беше подложила на лазерен пилинг и кожата й беше разранена. Така не се виждаха сините вени, които започваха да прозират около очите й.

- Не е твоя работа.

Скайлър сви рамене, а Мими си тръгна, затръшвайки вратата след себе си.

Няколко минути по-късно сестрата извика Скайлър в манипулационната, измери теглото и кръвното й налягане, след което я помоли да облече болнична нощница. Скайлър надяна дрехата и изчака още няколко минути да дойде лекарката.

Д-р Пат беше строга жена с посивяла коса, която погледна Скайлър и вместо поздрав й каза:

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?