Затворена котка [bg]

Полицията спря кинаджиите и се разрази спор. Вниманието на публиката се раздвои между мача и конфликта на трибуните. Беше очевидно, че агентите не искаха камери наоколо. Мелиса и приятелите й можеха да чуят скандала, защото вятърът и акустиката донесоха няколко фрази до тях.

— При всички положения тук няма ток — казваше единият от полицаите. — Така че тази група няма да свири.

— Гадните копелета спряха тока — оплака се някой на висок глас.

Чуха се яростни възклицания по трибуните. Кинаджиите, привидно победени, напуснаха мястото… само за да се върнат десет минути по-късно, влачейки един дълъг и дебел като питон кабел. Когато пазителите на реда отново им преградиха пътя, обясниха, че вземат ток от една къща от другата страна на улицата, за да може групата да включи инструментите си. Полицаите не позволиха това, като заявиха, че не може кабел да лежи по средата на улицата. Двама оператори казаха, че ще прехвърлят кабела над дърветата. Това засили лошото настроение на жандармите, които този път отказаха разрешение, без да дадат нови обяснения.

При всички положения мачът беше към края си. Отборът победител прекоси целия стадион и разгърнаха парче плат, на което се четеше друг известен лозунг: За спорта, физкултурата и игрите. Този път виковете наистина вбесиха полицаите, които с блъскане и заповеди започнаха да опразват стадиона. Двоен кордон от полицаи ескортира хората до улицата, изпълнена с любопитни съседи и минувачи, които се чудеха защо пред спорния колизей имаше повече от двайсет патрулни и няколко затворнически коли.

Притежателите на дълги коси и плитки, на халки и брилянти по ушите, на избелели дънки и размъкнати блузони, на къси панталони, изрязани криво с ножица, и на полупрозрачни поли, през които се виждаше бельото, в смях и шеги се пръснаха във всички посоки. Само лудият, който беше съдия, остана до вратата на стадиона, недоумяващ защо всички си тръгваха, а никой не спря да му обясни защо този забавен мач беше свършил така скоро.