![Затворена котка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/2/zatvorena-kotka-bg-download.jpg)
Затворена котка [bg]
- Автор: Чавиано Дайна
- Серия: Тайните на Хавана #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-281-276-0
- Переводчик: Катя Бобева
- Жанр: Мистика
Электронная книга - «Затворена котка [bg]». Краткое содержание книги:
— Да, но е невъзможно сянката да е един от тези наставници, защото аз самата я измислих.
— Духовните наставници се появяват под всякакви форми: в някой сън или в някое стихотворение, може да са отчетливо присъствие или предчувствие. Не ти казвам, че е едното или другото, но има начин да се провери.
— Как?
— Като започнеш вътрешно пътуване.
— Какво е това?
— Пътят, който ти обещах.
— А ритуалите?
— По-добре да ги забравиш засега.
Мелиса прехапа устни. Това означаваше да изостави единствения инструмент, който й даваше някаква власт на онова място, където се чувстваше все по-несигурна. Без магия нямаше да е възможно да промени нещата.
— Имам нужда да се науча да контролирам енергиите си — настоя. — Ритуалите…
— Ако не си способна да владееш импулсите си, магията ще бъде само инструмент за нанасяне на вреда и първата, която ще го изпита, ще бъдеш ти.
— Не става дума за мен, а за хората около мен.
Сибила предусети, че девойката е намислила нещо.
— Ритуалът е процес на приобщаване към божеството, техника за освобождаване на душата, не е инструмент за агресия.
— А ако искам да защитя други хора?
— Можеш да разпръскваш любовна енергия. Това отслабва омразата и насилието.
— А, не. Не вярвам в приказката за другата буза.
— Никой не изисква от теб абсурдно подчинение. Магьосникът има дълг срещу всичко, което се опитва да промени естествения ред, но мисията му е да защитава, не да напада.
— Дори в екстремни случаи ли?
Жената я се вгледа в нея за няколко секунди.
— Предполагам какво си мислиш и ще ти е трудно да разбереш това, което ще ти кажа, но опитай. Магията е наследство от неолита, от клон на човечеството, който днес наричаме „народ на мегалитите“ заради способността им да строят каменни паметници. Ценили са вселената по начин, който никога няма да се повтори, защото човешкото същество се е променило. Магията е религията и философията на този народ. Малкото, което знаем, е достигнало до нас чрез култове, практикувани от други племена, които са получили наследството им, но способността на тази раса да използва Ясновидския си дар няма да може да се върне. Мозъкът на магьосниците от древността е функционирал различно от нашия. Може би ще успеем да си върнем част от онези сили и да ги използваме, за да израснем като личности, но не вярвам, че имаме много възможности да въздействаме на материята, както те са го правели.
Мелиса се взря в отдалечаващите се облаци. Бризът донесе мирис на водорасли, мокри скали, влажно и гнило дърво.
— Ако не мога да променя света с магия, ще го направя със собствените си ръце.
— Погрижи се за вътрешното си израстване.
— Ще го направя — увери я тя, — но също така ще направя нещо за другите.
— Какво си намислила?
— Хрумнаха ми няколко идеи. Може да не ми стигнат, за да сваля правителството, но поне ще го накарат да се изприщи.
24
Кварталът беше останал в тъмнина — нищо необичайно. Мелиса чуваше ропота на хората, които разговаряха на верандите на домовете си или бяха гледали телевизия на отворена врата, за да се възползват от нощния бриз. Това беше нейният шанс.
Отиде в трапезарията. В коридора се размина с баба си, която се връщаше от верандата, за да иде да спи. Мелиса й каза, че излиза за малко, за да се види с една приятелка. Когато възрастната жена запротестира заради това нощно излизане, я увери, че приятелката й живее наблизо. Изчака тътрещите се стъпки да заглъхнат във вътрешността на дома и едва тогава отвори шкафа, откъдето извади найлонов плик. Затвори с ключ и излезе с торбичката на улицата.
От тротоара видя ослепителния сноп лъчи на фенер, който прекосяваше портала на една съседна къща; чу смеховете на децата, възползвали се от закрилата на мрака, за да се измъкнат тайно от родителите си; също така разговорите от балкон на балкон между съседите, но не можеше да различи нищо на повече от метър разстояние. Близо до ъгъла се спъна и едва не падна. Тънкият пресеклив смях й разкри, че виновник е синът на медицинската сестра, която живееше отсреща. Момчето нададе призрачен вой с явното намерение да изплаши човека, с когото се беше сблъскало, и веднага побягна.
Стигна до месарницата, опипом извади от чантата тубичка и свали капачката й. Внимателно намаза четката и започна да пише върху избелялата повърхност. Някой шегаджия от квартала, може би с еврейски корен, я беше кръстил „Стената на плача“, защото на дъската, която висеше там, се появяваха само съобщения от типа на: Свърши диетичното пиуе, Тази седмица ниама риба и Месото тези две семици ниама да доде до суедваия месец. Такива престъпления срещу правописа вбесяваха Мелиса, но бяха повод някои шегаджии — по-грамотни от месаря — да направят свой принос. Примерно предпоследният стенопис беше лесен за изпълнение. С няколко минимални корекции фразата се превърна в изразителна жалба: Тази седмица ни… ама риба!