Затворена котка [bg]

— Това ми е известно, но кой направи подбора?

— Никой. Помолихме всички да изпратят по две картини за изложбата.

Мъжът я наблюдаваше толкова съсредоточено, че тя започна да се изнервя. Това я вбеси още повече.

— Когато класифицира картините, нищо ли не забеляза?

— Какво например?

В тона на въпроса й прозвуча непочтителност.

— Много добре знаеш какво имам предвид. Щом не си успяла да забележиш… или не си искала да видиш нищо, значи ти също имаш проблеми.

— Съжалявам, не забелязах нищо необичайно.

— В много от картините личи неуважение към ръководителите на Революцията.

— Сигурен ли сте? — отвърна тя със съзнанието, че си навлича сериозен проблем. — Живописта е доста индиректно изкуство, в по-голяма степен от литературата или киното. Трудно е да направиш категоричен прочит на една картина; всеки я интерпретира в зависимост от това, което мисли. Истината е, че никой от хората, които класифицирахме тези творби, не е имал намерение да критикува нашите ръководители. Може би затова не видяхме нищо лошо в картините.

„Туше“, каза си развеселена, като забеляза изненаданото изражение на лицето на мъжа.

— Само че в този случай тълкуванието е много ясно — отвърна той, връщайки се към темата. — Например онази картина, на която Ел Команданте15 говори пред множество, където всички носят маски с неговото лице. Не ти ли се стори като подигравка?

— В смисъл?

— Намек, че всички лъжат.

— Не — отвърна тя дръзко. — Решихме, че художникът иска да изрази единодушието, което съществува сред народа пред върховния водач.

Думите й звучаха саркастично. На служителя на ДС му беше пределно ясно, но нямаше аргументи, нито улики, за да докаже противното.

— Добре, много съжалявам — каза най-накрая и подаде един лист, на който пишеше нещо, — но ако не изтеглите седемте картини и петте инсталации, изброени тук, галерията няма да може да отвори.

Мелиса хвърли един поглед на списъка и поклати глава.

— Без тези творби изложбата ще е безсмислена.

— Това е ваш проблем. Ако изложбата се отмени, не е, защото някой я забранява, ами защото вие отказвате да я направите с подходящи творби.

Мелиса остана със зяпнала уста от тази наглост. Понечи да отговори нещо, но стисна зъби, обърна се и излезе, без да се сбогува.

— Глупаци — измърмори, след като дръпна вратата зад себе си.

Приятелите й я заобиколиха загрижени.

— Изложбата няма да бъде открита — обяви тя с горчив вкус в устата.

— Какво? — възкликна Сусана.