Обречена на теб [bg]

— Не се шегувай с това, Ева — предупреди ме сухо Гидиън.

— Кой се шегува? — отвърнах. — Когато Кари я е видял, тя е носела същата дълга перука, с която беше и на вечерята. Според мен целта ѝ е била той да я познае, за да могат да си поприказват.

Кари изсумтя:

— Значи е луда за връзване. Какво искате да направя? Да ви кажа, ако отново се сблъскам с нея, ли?

— Искам да се сдобиеш с охрана — обадих се.

Гидиън кимна:

— Съгласен съм.

— Господи! — Кари потърка брадичката си. — Ама вие май изобщо не се шегувате.

— И без това си имаш достатъчно проблеми на главата — припомних му. — Ако тази жена крои нещо, няма защо да забърква и теб.

Кари изкриви устни:

— Така си е, няма да споря.

— Ние ще се погрижим — заяви Ангъс.

Раул кимна и двамата мъже се отправиха надолу по стълбите.

Гидиън остана.

Кари погледна първо към мен, после към него, след което се изправи.

— Мисля, че повече нямате нужда от мен, така че изчезвам. Ще се видим утре сутрин — заяви, прекоси с бавна стъпка хола и влезе в стаята си.

— Безпокоиш ли се? — попитах Гидиън, когато останахме сами.

— Ти се безпокоиш. И това е достатъчно.

Седнах на дивана срещу него.

— Не съм чак толкова обезпокоена. По-скоро съм любопитна. Какво си мисли тя, че може да постигне чрез Кари?

Гидиън въздъхна уморено.

— Опитва се да ни сплаши, Ева. Нищо повече.

— Не мисля така. Разговорът ни по време на вечерята беше твърде конкретен. Предупреди ме да стоя далеч от теб. Каза ми, че не те познавам и ще избягам от теб, ако разбера каква е истинската ти същност.

Гидиън стисна зъби и разбрах, че съм засегнала болно място. Така и не ми беше разказал за какво са си говорили, когато отиде н кабинета ѝ. Възможно бе и на него да му е казала подобно нещо тогава.

— Ще говоря с Ани — заявих.

Гидиън ме прониза с леденостуден син поглед:

— Как ли пък не.

Засмях се тихо. Горкичкият ми съпруг. Беше свикнал думата да му да е закон, а си беше избрал за съпруга жена като мен.

— Знам, че по време на връзката си сме разговаряли по какви ди не въпроси, но някъде между другото си казахме също, че вече ще работим заедно като екип.

— И аз съм напълно готов за това — отвърна спокойно Гидиън, — но не трябва да започваме с Ани. Не можеш да разговаряш разумно с напълно побъркан човек.

— Не искам да разговарям разумно, шефе. Тази жена се е прицелила в моите приятели и си мисли, че съм слабото ти място.

Трябва да разбере, че не съм безпомощна. Да осъзнае, че ако се с захванала с теб, значи се е захванала и с двама ни.

— Тя е мой проблем. Аз ще се справя с нея.

— Щом ти имаш проблем, Гидиън, значи и аз имам. Чуй ме. Операцията вече е в пълен ход. Бездействието ми само влошава положението с Ани — заявих и се наведох към него. — В нейното съзнание аз или знам всичко и съм прекалено слаба, за да направя нещо по въпроса, или ти криеш всичко от мен, което предполага, че съм твърде слаба, за да се справя с проблема. Във всеки случай ти ме превръщаш в мишена, а съм сигурна, че не го искаш.