Белязана [bg]

— Привет, млада госпожице. Какво мога да направя за теб? — запита той с глас, който напълно съответстваше на чертите му. — Изгуби ли се?

— Оръжия ли продаваш?

— Да — увери я продавачът.

— В такъв случай явно не съм се заблудила.

— Разбирам. Поднасям извинения, госпожице. Рядко ме посещават млади дами. Ако трябва да съм откровен, рядко идват и хора.

— В такъв случай бих си помислила, че ще се зарадваш на появата ми.

— О, но аз се радвам, госпожице. Всъщност имам точно каквото търсиш.

Слабоватото старче докуца до една от кутиите зад тезгяха, мърморейки си.

— Точно като за нежни ръце. Красиви, леки… и малки — мълвеше продавачът.

Докуца отново до тезгяха с копринена възглавница, върху която бяха подредени малки ножове. Постави я на плота, до вързопа, който Миранда бе сложила междувременно. Това предизвика любопитен поглед от страна на старчето.

— Аз ли го сложих тук? — рече то, почесвайки се по главата.

— Не, сър, аз — отвърна Миранда.

— А… защо?

Годините очевидно не бяха го пощадили.

— Бих желала да го продам.

— А, добре, после ще уредим и това — рече, потъвайки отново в търговската си треска. — Първо погледни какво предлагам. Стилет! И то великолепен, можеш да бъдеш сигурна. Красив и тънък, но здрав. Изработен от най-як метал. И няма да се изкриви, никак даже. Понечи ли някой да те тормози, госпожице, забиваш му тази кама между ребрата. Никакво усилие няма да ти отнеме, със сигурност. Забивай до дръжката. И никакви проблеми от досадника, сто процента.

— Хубаво, обаче бих искала да погледнеш този меч.

— Госпожице, нямам навика да събирам ръждясали реликви, дори и от очарователни клиенти като теб — рече той със смигване.

Миранда понесе комплимента заради сделката, която се надяваше да сключи.

— Смятам, че това оръжие ще разпали интереса ти.

Девойката отметна съдрания плат и внимателно се вгледа в лицето на търговеца. За миг очите му се разшириха от удивление, но бързо се върнаха в обичайното си мудно и отпуснато състояние. Сега играта щеше да започне. Съветите на чичо й Едуард често отекваха в главата й, замествайки майчини заръки, а станеше ли дума за пазарене, можеше да предложи множество наставления: „Единствената разлика между пет и десет медни е увереността. Колкото и неразумна цена да дадеш, ако си уверена, тя не ще помръдне и на инч.“

Миранда се нуждаеше и от допълнителна предпоставка, което в известна степен бе неин недостатък. Със сигурност увереността бе ключова — но при Миранда увереността почиваше върху честност. Бе отлична лъжкиня, но просто се справяше далеч по-добре, подкрепяна от истината. Затова бе развила умението си да скулптира правдата в нещо, което можеше да й послужи.