![Белязана [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/8/5/belyazana-bg-download.jpg)
Белязана [bg]
- Автор: Лало Джоузеф Р.
- Серия: Книгата на Дийкън #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 978-954-2989-09-7
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Белязана [bg]». Краткое содержание книги:
— Звучи интересно. Бих искал да я чуя.
Увлекателният разговор продължи около час, преди един от честите Мирандини погледи на изток да попадне на гледката, която бе очаквала с ненавист цял ден. Мелорнският лес, малка горичка, прочуто ловно място. Със сигурност щеше да отговаря на изискванията на Лео, което означаваше, че скоро щяха да се разделят. Миранда внимателно се премести от дясната страна на пътя, далеч от гората. Ако той трябваше да държи очите си върху нея, можеше и да не види гората още няколко минути. Лео само се усмихна.
— Умно — отбеляза той. — Предполагам, че трябва да се чувствам поласкан.
— Моля? — запита Миранда с престорена невинност.
— Не искаш да видя ей онази гора! — Лео посочи към леса, без да гледа.
— Не… Как… — заекна девойката, объркана от мигновения провал на плана.
В отговор Лео отметна качулка, вдигна пръст пред чувствителния си нос, потупа го два пъти и отново се загугли.
— А, да… бях забравила.
— Значи тук ще се разделим. Искрено се наслаждавах на компанията ти. Ако някога попаднеш на арена, погледни списъка с участниците. Бия се под името „Звяра“.
— Никога не съм си помисляла да посещавам някое от тези места, но сега със сигурност ще го сторя — увери го тя.
Лео протегна ръка да се здрависат, но тя я отблъсна и го прегърна. Той колебливо отвърна на жеста й.
— Преди да тръгна… Колко пари ти откраднаха? — попита Лео.
— В кесията имаше около двадесет медни. Вече им бях отсъдила приложение — Миранда въздъхна, поклащайки глава.
— Случайно имам у себе си малко повече пари, отколкото мога да нося, така че ако бъдеш така добра да облекчиш товара ми… — рече дружелюбното създание, ровейки в тежката си кесия.
Още преди да е довършил плиткото си обяснение, Миранда енергично клатеше глава.
— Не мога да приема парите ти. Вече направи толкова много. Просто не би било правилно.
— Щом казваш — рече Лео, поставяйки ръка на рамото й. — До нови срещи!
Той се обърна към гората и затича, развивайки скорост, с каквато никой човек не можеше да се мери. Миранда проследи как неочаквания й приятел прекосява хълма и изчезва сред гората. Почти мигновено самотата я обгърна. Въздъхна тежко и намести качулката си, дългото сбогуване се бе отразило се зле на ушите й.
Въздишката се промени в отсечено ахване, предизвикано от три ледени предмета, лазещи по гърба й. След като паникьосано ги напипа, Миранда извади виновниците. Три големи сребърни монети, всяка на стойност петдесет медни. Лео трябва да ги бе пуснал в качулката й, преди да потегли.
Миранда прибра нежелания дар в единствения джоб, който не бе скъсан от продължителна употреба. Без спътник, който да отвлича ума й от пътуването, девойката се съсредоточи върху несвойственото за нея дрънчене на монети. За да не остават по-назад от раздираните в конфликти земи, монетите също имаха мъчително минало.
Някога бе имало време — далеч преди тя да е родена — когато трите кралства, впоследствие превърнали се в Северното съглашение, били самостоятелни. Всяко от тях сечало собствени монети. Различен размер, дизайн, название. Тогава дошла войната. Причините за неразбирателството между огромния южен Тресор и дребното миньорско кралство Вулкрест са отдавна забравени, но сраженията скоро ескалирали и бързо станало ясно, че Вулкрест няма да е в състояние да удържи могъщия враг. Съседните кралства Кенвард и Улвард били призовани на помощ. Скоро разликите между тях изчезнали — подобно на всички останали аспекти на живота, индивидуалността на парите също била пожертвана в името на единението.
Изчезнали пъстрите, традиционни названия като делиции, глинтове и аунове. Наместо това бяха получили разпространение четирите типа, останали и до днес — медни, полусребърни, сребърни и златни монети. Ликовете на кралете и кралиците от миналото били прокудени, оставяйки монетите сходни и безлични като хората, които ги харчеха.
Умът й работеше не по-зле от краката. Преди да се усети, вече наближаваше калпава дървена стена около подобаващ малък градец. И двете бяха вероятен остатък от времената, когато трите кралства са били разделени. В онези дни подобни фортове са изпъстряли пограничните зони. Днес повечето бяха оставени на доизгниване, а някои бяха превърнати в търговски пунктове. Като този.