Белязана [bg]

— Не бива да забравяш, че поне половината от общуването ми с останалите раси протича под формата на битка. Когато всеки втори спомен, включващ човеци, се състои в насилственото им потапяне в нежелана дрямка, същевременно получавайки добри пари, за което гневът има тенденцията да се поуталожва — отвърна той с широка усмивка.

Миранда кимна. Опита се да си представи този внимателен, услужлив джентълмен в битка, но мисълта изглеждаше абсурдна. Разсеяно потърка лявата си длан с палеца на десницата.

— Как е раната? — запита Лео.

— Моля? А, изгарянето. Много добре. Благодаря ти за съвета. Малко сърби, но не колкото вчера — рече девойката. Всъщност раната се бе възстановила до такава степен, че Миранда дори бе забравила да я превърже сутринта.

— Позволи ми да погледна — той поспря, за да вземе манта й внимателно в ръкавичените си ръце. Огледа я замислено. През нощта червенината бе почти изчезнала, оставяйки само лека подутина. — Ще ти остане белег. Два. Тук и тук. Ако искаш да са колкото се може по-малки, не слагай превръзка и не я разчесвай.

— Започваш да звучиш като чичо — отбеляза Миранда, докато си отдръпваше ръката.

— Изглежда ти е давал добри съвети.

Двамата продължиха.

— Е, докъде мога да очаквам компанията ти? — с надежда запита девойката.

— Докато не открия сносна ловна територия, където да поостана за няколко дни. Някоя борова гора ще свърши работа.

— Надявам се да не намерим. Не бих искала да се сбогуваме.

— Непрекъснато се налага да се сбогуваме. Винаги съм казвал, че сбогуването е добро, когато е по наш избор и лошо, когато е предизвикано от обстоятелствата. Освен това е крайно време да се завърна сред дивото.

— Не ти ли е самотно? — попита Миранда.

— На моменти се случва. Горските създания са свестни, но сладкодумните разговори не са сред талантите им.

— Значи можеш да разговаряш с животни? — заинтригувано запита тя.

— Разговарям с теб, нали? — изтъкна Лео.

— Имах предвид, освен хора. Можеш ли да говориш със създания, които не могат да говорят… Не, това звучи глупаво. Удивително владееш езика на човешката си половина. Можеш ли да правиш същото с лисици и прочие?

— Да, предполагам. Надушвам миризми и чувам шумове, които са недоловими за теб и мога да ги разбирам. Ако се наложи, бих могъл да ги накарам да ме разберат на свой ред, но досега не е имало нужда.