Републиката на крадците [bg]

— Ако името е истинско, тогава аз съм кралят на Седемте същини — каза Кортеса. — Но никого не го е грижа. Можеш ли да ми кажеш защо съм тук?

— Свършили са ти овцете за ебане и си излязъл да си потърсиш?

— Богове, обичам каморците. По природа са неспособни да правят нещата по лесния начин. — Кортеса зашлеви Джийн достатъчно силно, че очите му да се насълзят. — Опитай отново. Защо съм тук?

— Чул си — изпъшка Джийн, — че най-накрая сме измислили лек за това, че си се родил с лице като гъз на улично куче.

— Не. Ако това беше истина, щеше да си го използвал. — Следващият удар на Кортеса беше не плесница, а с опакото на ръката, водещ до синини. Джийн примижа, докато стаята се въртеше около него.

— Така, би ми било изключително приятно да боядисам пода с кръвта ти. На Леон вероятно би му харесало дори повече. Но мисля, че мога да спестя на всички ни доста време. — Кортеса кимна и един от мъжете, надвесени над леглото на Локи, вдигна сопа. — С какво да се прости първо приятелят ти? Коляно? Няколко от пръстите на краката? Мога да бъда изобретателен.

— Не… Моля ви! — Джийн щеше да склони глава пред краката на Кортеса, ако не го задържаха. — Аз съм този, когото искате. Няма да губя повече от времето ви. Моля.

— Изведнъж ти стана този, когото търся? Защо да те търся?

— Нещо, свързано с един физикер, предполагам.

— Ето. Не беше толкова трудно все пак. — Кортеса изпука кокалчетата на ръцете си. — Какво си мислеше, че може да се случи, когато някой като Зодести се прибере вкъщи след лайната, които си натворил вчера?

— Със сигурност щеше да е по-добре, ако изобщо не беше казвал каквото и да е.

— Не се дръж глупаво. Така, знам, че си приятел на приятели. Чувам разни неща. В началото, когато си дошъл в Лашейн, си знаел какво вършиш. Не си нарушавал мира, направил си даренията, държал си се прилично. Със сигурност разбираш как работят нещата в нашия свят. Мислиш ли, че Зодести е тичал нагоре-надолу по улицата, викайки, че е бил отвлечен, като някакво дете? Или е пратил няколко поверителни съобщения на хора, които познават други хора — ти как мислиш?

— Мамка му! — каза Джийн.

— Да. Така че ми възложиха задачата, а аз си казах… Нямаше ли някакъв едър пор, издирващ алхимици и кучи врачове точно миналата седмица? Какво ли могат да ми кажат те за него? О? Лошо натравяне? Мъж, кървящ до смърт, в легло във „Вила Сувела“? — Кортеса разпери ръце и се усмихна блажено. — Някои проблеми просто сами се разрешават.

— Как мога да оправя нещата? — попита Джийн.

— Не можеш. — Кортеса се изправи, смеейки се.

— Моля ви, не причинявайте нищо на приятеля ми. Той нямаше нищо общо с физикера. С мен правете каквото искате. Ще ви съдействам. Само…

— Леле, от корав стана кротък, големецо. Ще ни съдействаш? Разбира се, че ще съдействаш, четирима от хората ми седят отгоре ти.

— Имам пари — каза Джийн. — Пари или пък мога да работя за тебе…

— Нямаш нищо, което да искам — каза Кортеса. — И това си е твой проблем. Но и аз си имам сериозен проблем.