Републиката на крадците [bg]

— А какво трябва да направиш, ако се случи жрец или жрица от някой друг орден да минат покрай теб? — попита Окови, нагласяйки качулатата бяла роба, която близнаците Санца току-що бяха метнали на главата на Локи.

— Правя нашия знак… на общата вяра. — Локи обгърна дясната си ръка с лявата и наведе глава, докато почти докосна палците си. — И не говоря, освен ако не ме заговорят.

— Добре. Ами ако се засечеш с някой посветен от друг орден?

— Благославям го бедите да странят от него. — Локи изпъна дясната си ръка с длан нагоре и замахна, все едно хвърля нещо зад лявото си рамо.

— И?

— Е, поздравявам, ако ме поздравят… Ако ли не, не казвам нищо.

— Ами ако срещнеш служител на Переландро?

— Винаги да поздравявам?

— Пропусна нещо.

— Ами… О, да. Знака на общата вяра. Винаги да поздравявам. Да говоря… приветливо с посветените и да си държа устата затворена пред всеки по-високо в йерархията.

— А сменящите се сигнали, когато вали в Деня за назидание? — каза един от близнаците Санца.

— Ами… — Локи се изкашля нервно в шепите си. — Аз не… Не съм сигурен…

— Няма променящи се сигнали за валежи в Деня за назидание. Или в който и да е друг ден — промърмори Отец Окови. — Е, на вид го докарваш. И мисля, че можем да ти се доверим с външния ритуал. Не е зле за четиридневно обучение. Повечето посветени се обучават няколко месеца, преди да им се доверят да броят над десет, без да са се събули.

Окови се изправи и оправи собствената си бяла роба. Той и момчетата му бяха в светилището на храма на слугите на Переландро — усойна, подобна на пещера стая, която доказваше не само смирението, но и явното безразличие на послушниците на Переландро към миризмата на плесен.

— Добре тогава — каза Окови. — Щъкайте надясно и щъкайте наляво; донесете ми знаците на името ми.

Кало и Галдо долазиха до леглото, където стояха церемониалните букаи на господаря им, прикрепени към железен винт в камъка. Двамата се състезаваха помежду си, влачейки веригите по пода, и щракнаха оковите на единия мъж.

— Аха — каза приключилият първи. — По-бавен си от пръдня под вода!

— Много смешно — каза вторият. — Ей, ама какво е това на брадичката ти?

— А?

— Прилича ми на юмрук!

Само за миг в пространството пред Локи се изви лудешката вихрушка от крайниците на двамата Санца и за стотен път за няколкото му дни под опеката на Окови той изгуби представа кой брат кой е. Близнаците хихикаха лудешки, бореха се и се извиваха в унисон, докато Окови не се протегна с невъзмутима прецизност и не хвана всеки от тях за ухото.

— Вие, двамата „учени“ — каза той, — можете да си сложите робите и да изнесете чайника, след като Локи и аз заемем местата си.

— Каза, че няма да седим на стъпалата днес! — извика един от братята.

— Няма. Просто не съм в настроение да мъкна чайника. След като го изнесете, можете да слезете долу и да се заемете със задълженията си.