Републиката на крадците [bg]

— Мамка му! — прошепна Джийн.

— Въпросът вече не е дали, а кога — каза Зодести. — Виж, грозно копеле такова, въпреки начина, по който ме вкара в тая каша, аз му отдадох пълното си и безпристрастно внимание.

— Виждам. — Джийн бавно отиде до нощната масичка, взе една чаша и наля в нея вода от каната. — Носиш ли нещо, което може да потопи човек в дълбок сън? В случай че болките му се усилят?

— Разбира се. — Зодести извади малка хартиена торбичка от чантата си. — Накарай го да изпие това, разтворено във вода или вино, и няма да може да задържи очите си отворени.

— Я чакайте една шибана минута! — обади се Локи.

— Дай го насам — каза Джийн. Взе пакета, изсипа съдържанието му във водата и разклати чашата няколко пъти. — Колко време ще трае?

— Часове.

— Добре. — Джийн подаде чашата на Зодести и я посочи с кинжала. — Пий.

— Какво?

— Не искам да избягаш при първия страж, когото намериш, щом те зарежа на улицата.

— Не мисля, че ще се държа толкова глупаво, че да се опитам да бягам от теб…

— Не си мисли, че ми пука. Изпий всичко или ще ти счупя ръцете.

Зодести бързо изгълта съдържанието на чашата.

— Как ще се смея, когато те хванат, кучи сине! — Той захвърли чашата небрежно на леглото на Локи и седна, облягайки се на стената. — Всички съдии в Лашейн са ми пациенти. Приятелят ти е прекалено болен, за да бяга. Ако все още е жив, когато ви хванат, ще го изкарат напред и ще го разчленят само за да имаш какво да гледаш, докато чакаш собствената си екзекуция.

Няколко секунди по-късно оброни глава и започна да хърка.

— Мислиш ли, че се преструва? — попита Локи.

Джийн ръгна с върха на кинжала си прасеца на изпънатия крак на Зодести. Лекарят не помръдна.

— Не ми се иска да казвам: „Казах ти!“ — рече Локи, облягайки се отново на възглавниците, скръстил ръце. — Почакай, не, не искам. Бутилка вино би ми дошла добре и не я разреждай този…

— Ще доведа Малкор — каза Джийн. — Ще го накарам да остане през нощта. Постоянно наблюдение.

— Мамка му, Джийн, опомни се. — Локи се изкашля и взе да се удря по гръдния кош. — Как се промениха нещата, а? Исках да умра във Вел Вирацо и ти ме върна към здравия разум. Сега наистина умирам, а ти си загубил своя.

— Има…

— Без повече лечители, Джийн. Без повече алхимици, без повече кучи врачове. Стига си търсил под вола теле.

— Как можеш просто да си лежиш като риба на сухо, без изобщо да се бориш?

— Мисля, че мога да се мятам малко, ако мислиш, че ще помогне.

— Сивият крал те наряза като парче телешко и ти оживя, ставайки два пъти по-досаден.

— Рани от меч. Ако не позеленеят, можеш да очакваш да се изцерят. Такива са нещата. С черната алхимия — кой, по дяволите, знае?

— Ще ти дам вино, но искам да го пиеш двойно разредено с вода, както каза Малкор. И искам да хапнеш тази вечер, всичко, което можеш да поемеш. Трябва да си пазиш силите…