Краят на дъгата [bg]

— От това може да паднат добри пари. — Показа му сертификатите и се зачуди каква ли е сумата, която вижда Блънт.

Старецът присви очи, явно проверяваше валидността на документа. След минута кимна, но каза:

— Все пак парите не са всичко, особено в моята ситуация.

— Обзалагам се, че този, който стои зад сертификата, е много влиятелен. Може би ще го убедите да ви помогне с каквото желаете.

— Възможно е.

Поговориха си още няколко минути. След това сред учениците настъпи оживление: някои от проектите бяха дали резултат. Поне два екипа бяха успели да направят подвижни комуникационни възли. Наоколо пърхаха хартиени крилца. Един рояк пълзеше по тревата и краката на мебелите. Засега съществата не закачаха дрехите, но бяха много досадни. Хуан изгори няколко, но останалите продължиха да напредват.

Ороско → Блънт: <sm>Чуваш ли ме?</sm>

— Разбира се — отвърна възрастният мъж.

Значи въпреки претенциите си Блънт не можеше да се оправя със съобщенията, дори и с най-елементарното писане с пръсти.

Часът така или иначе беше почти приключил. Хуан погледна навън. Беше малко обезсърчен. Беше покрил почти всички от списъка и Уинстън Блънт бе най-доброто му попадение: човек, който дори не се оправяше със съобщенията.

— Обмислете офертата ми, господин Блънт. И не забравяйте, че ще ми трябват само няколко души. — Блънт посрещна предупреждението му с усмивка. — Междувременно ще проуча и другите възможности.

И Хуан кимна към странния новак Робърт Гу.

Уинстън Блънт не обърна глава, но все пак хвърли един кос поглед. За момент лицето му се напрегна, после той се усмихна.

— Дано бог се смили над душата ви, Ороско.

Хуан успя да засече Робърт Гу чак в петък, в другия предмет на Чумлиг. Креативното съчиняване беше един от най-слабите му предмети. Учителката караше учениците да станат и да представят изпълненията си пред целия клас. Беше достатъчно лошо да гледаш как останалите се провалят и съвсем непоносимо, когато дойде твоят ред. Обикновено по-голямата част от вниманието на Хуан беше заета с притеснения, но днес той имаше други грижи, които блокираха обичайната паника.

Беше се присвил на един от задните чинове и наблюдаваше останалите. Уинстън Блънт бе тук, което беше изненадващо. Той мразеше този предмет почти колкото конструирането. „Но пък прие офертата ми.“ Сметката на Гущера показваше, че старецът се е присъединил към сдружението.

В другия край на стаята Робърт Гу се взираше в информационния лист. Сякаш дори това представляваше трудност за него. Но Гу беше от семейство на военни, а според инструкциите това беше голям плюс. Ако успееше да го привлече в сдружението, щеше да получи солиден бонус.