![Краят на дъгата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/6/krayat-na-dgata-bg-download.jpg)
Краят на дъгата [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857690
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Краят на дъгата [bg]». Краткое содержание книги:
“Това е може би най-добрият роман на Върнър Виндж - задълбочен, добре разказан и пълен с нови идеи. Върнър описва нашето бъдеще по-добре от всеки друг и ни кара да повярваме в него”. В Краят на дъгата - наред с останалите неща - виждаме свръхчовешкия интелект, който се получава, когато много хора се свържат електронно. Чудесна история, нови идеи изскачат от всяка страница. Томас У. Малоун, професор от Мичиганския технологичен институт.
В свят на шеметни интриги Винж поставя опасни технологии и дебненето на Големия брат в ръцете на обикновените хора. Едновременно плашещо и забавно. Истински шедьовър.Уил Маккарти.
5.
Доктор Сиен
Без съмнение любимият предмет на Хуан Ороско беше конструиране. Конструирането беше като първокласна игра, с истински механизми, които да човъркаш и разглобяваш. За такива неща в Пирамид Хил се плащаха пари. Освен това господин Уилямс не беше като Луиз Чумлиг. Той те оставяше да следваш собствените си идеи и после не се караше, че не си свършил нищо. Беше почти невъзможно да не изкараш шестица при Рон Уилямс. Той беше очарователно старомоден.
Този час беше и най-добрата възможност на Хуан да се заеме с проекта на Гущера, поне по отношение на старците и неконтактните откаченяци. Мотаеше се из голямата шатра и сигурно изглеждаше като идиот. Хич не го биваше в игрите с дипломация, а сега трябваше да залъже старците. Е, поне да се опита.
Сиу Сиен беше приятна жена, но сега просто си седеше на чина и се взираше в листа си. Беше преобразила списъка с частите в някакъв вид каталог с корици.
— Едно време разбирах от тези неща. Виж това. — Тя посочи заглавието „Хардуерна система за сигурност на Сиен“. — Аз разработих тази система.
— Била сте много печена, доктор Сиен — успя да измисли Хуан.
— Само че вече не разбирам дори принципите на новите компоненти. Приличат повече на водорасли, отколкото на оптични полупроводници. — Тя зачете описанието на продукта и спря на третия ред. — Какво е това резервно заплитане?
— Не е необходимо да знаете за резервното заплитане, госпожо. Не и за този час. Той махна към описанието на продукта на информационния лист. Изображението не реагира на жеста му. — Минете няколко листа напред и ще откриете нещата, които правим в клас. Търсете… — леле какъв зор беше да се описва навигацията с думи! — търсете „забавни композиции“. — Показа й как да си настрои листа. — Не е нужно да разбирате всичко.
Тя разгледа възможностите и изтегли няколко схеми на уреди.
— Това е, като да си дете. Правиш разни неща; без да ги разбираш. — Но след малко, когато Хуан й разясни спецификациите на интерфейса, започна да се справя много добре. Дори се засмя на някои от описанията. — Сортировачки повдигачи. Изправен робот. Обзалагам се, че мога да направя резачка от това.
— Резачка ли? Не се притеснявайте, тук не може да нараните нищо. — Това не беше съвсем вярно. Той седна и се загледа, дори даваше по някои съвет, въпреки че не беше сигурен какво точно става. Контактът бе установен, беше време за втората стъпка. — Доктор Сиен, още ли поддържате връзка с приятелите си от Интел?
— О, това беше едно време. Пенсионирах се през 2010-а. А през войната дори не можах да си намеря работа като консултант. Усетих, че уменията ми са ръждясали.
— Алцхаймер? — Хуан вече знаеше, че е по-възрастна от Блънт.
Сиен се поколеба и за момент Хуан реши, че я е ядосал. Но след това тя се засмя.
— Не, не беше Алцхаймер, нито деменция. Днешните хора не разбират какво е да си стар.
— Аз разбирам. Бабите и дядовците ми са живи. А в Пуебла имам прадядо, обича да играе голф. А прабаба има деменция; сещате се, от онази, която не се лекува. — Всъщност прабаба му изглеждаше почти като Сиен и всички мислеха, че е късметлийка. Но накрая се оказа, че е живяла достатъчно дълго, за да попадне на нещо, което не се лекува.
Сиен поклати глава.
— Дори едно време не всички бяха сенилни, не и по този начин. Аз просто изостанах със знанията. Приятелката ми умря, а след това не ми пукаше. Нямах енергия да ми пука. — Тя погледна уреда, който конструираше. — Сега поне имам силата на шестдесетгодишна. Може би дори имам същата вродена интелигентност. Но всичко, за което ставам, е да си играя с някакви скапани конструктори „Лего“!
За момент сякаш щеше да се разплаче насред часа. Хуан сканира наоколо: никой не ги наблюдаваше. Посегна и хвана ръката на Сиен. Не беше получил желания отговор. Чумлиг би казала, че не е задал правилния въпрос.
Оставаше му да провери още неколцина: Уинстън Блънт например. Той не изглеждаше особено перспективен, но може би щеше да заинтересува Големия гущер. По време на часа по конструиране Блънт просто сядаше в сянката на шатрата и гледаше в една точка. Можеше да носи, но не отговаряше на съобщения, Хуан изчака Уилямс да излезе за кафе и приседна до Блънт. Абе, тоя наистина изглеждаше стар. Хуан не можеше да прецени в какви сайтове се рови, но определено нямаха нищо общо с училище. Бе забелязал, че когато Блънт не се интересува от часа, просто се отнася нанякъде. След няколкоминутна тишина Хуан разбра, че така няма да се получи.