![Краят на дъгата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/6/krayat-na-dgata-bg-download.jpg)
Краят на дъгата [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857690
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Краят на дъгата [bg]». Краткое содержание книги:
“Това е може би най-добрият роман на Върнър Виндж - задълбочен, добре разказан и пълен с нови идеи. Върнър описва нашето бъдеще по-добре от всеки друг и ни кара да повярваме в него”. В Краят на дъгата - наред с останалите неща - виждаме свръхчовешкия интелект, който се получава, когато много хора се свържат електронно. Чудесна история, нови идеи изскачат от всяка страница. Томас У. Малоун, професор от Мичиганския технологичен институт.
В свят на шеметни интриги Винж поставя опасни технологии и дебненето на Големия брат в ръцете на обикновените хора. Едновременно плашещо и забавно. Истински шедьовър.Уил Маккарти.
Спря да слуша и започна да прескача по различните гледни точки на стаята. Някои бяха от учениците, а други от случайни камери. Пътем хвърляше по едно око на списъка, който му бе дал Големия гущер. Той се интересуваше не само от дъртаците. Някои от децата също бяха в списъка. Това сдружение беше голямо като калифорнийската лотария.
Реши да погледне някои от досиетата. Като повечето деца, и той пазеше доста информация в устройството си и можеше да извърши такова търсене в жилетката си. Достъпът до външни сайтове — освен тези, за които разказваше учителката — беше забранен. Чумлиг беше много добра в забелязване на кръшкачите, но Хуан се бе научил да командва устройството си с поглед и незабележими жестове. Изчака погледът на Чумлиг да го отмине и продължи заниманията си.
Така, старците… по-компетентните никога нямаше да попаднат тук. Те щяха да са богати и известни, такива хора притежаваха истинския свят. Тези тук бяха изпята песен и постъпваха във Феърмонт през целия семестър. Старческите домове отказваха да ги запишат от началото. Според тях възрастните бяха достатъчно зрели, за да се справят и от средата.
Хуан прескачаше от лице на лице и разглеждаше публичните данни. Уинстън Блънт. Развалина. Съвременната медицина лекуваше някои неща, но все още не можеше да се справи с други. Освен това ефектите бяха различни за различните хора. Уинстън Блънт определено не беше от големите късметлии.
Точно сега старецът се напрягаше, за да проследи примера на учителката. Хуан не можеше да види медицинския картон, но сякаш умът му си бе в ред. Блънт беше по-умен от някои от децата в класа. Оказа се, че е бил важна клечка в университета на Сан Диего едно време. Всъщност доста отдавна.
„Добре, ще го сложим в списъка на «интересните»!“
Следващата беше Сиу Сиен. Доктор по физика, електроинженер, носител на Президентски медал през 2010-а. Като цяло, имаше качествата за Нобелов лауреат. Доктор Сиен седеше изгърбена и гледаше чина пред себе си. „Опитва се да работи с информационен лист!“ Горката женица. Но със сигурност имаше връзки.
Чумлиг продължаваше урока, без да подозира за дейността на Хуан.
„Кой е следващият? Робърт Гу.“ За момент Хуан реши, че е сбъркал гледната точка. Погледна внимателно надясно, към редицата, където седяха дъртаците. Робърт Гу, поет, литератор. Стоеше при старците, но изглеждаше като седемнадесетгодишен! Беше висок, строен и малко хърбав. Кожата му изглеждаше бледа. Хуан рискува да погледне към външните медицински данни. Аха! Симптоми на лечението Вен-Курасава. Доктор Гу беше късметлия, един от малцината, податливи на тази процедура. Но явно късметът му свършваше дотам. Понеже беше абсолютно неконтактен. На чина пред него имаше информационен лист, но той дори не го ползваше. Едно време бил по-известен дори от Сиу Сиен, но сега беше по-зле и от нея. Какво ли беше „градивна критика“? Определено не беше нещо, от което Гущера щеше да се зарадва. Хуан посегна да прати името в кошчето за боклук, но се сети, че не е проверил роднините му. Внезапно пред визьора му пламнаха огнени букви на мълчаливо съобщение:
Чумлиг → Ороско: <sm>Можеш да си играещ по цял ден, Хуан! Ако няма да внимаваш, въобще не посещавай тези часове.</sm>
Ороско → Чумлиг<sm>Съжалявам. Извинете!</sm> Прекрати търсенето и си пусна запис от последните минути, за да навакса. Обикновено Чумлиг просто задаваше неудобни въпроси; сега за първи път беше пратила заплашително съобщение.
А най-забележителното бе, че го беше направила в кратката пауза, докато останалите предполагаха, че си преглежда бележките. Хуан я погледна с ново уважение.
— Малко грубо се държа с момчето, не мислиш ли? — Заекът изпробваше ново изображение, вдъхновено от илюстрациите на „Алиса в страната на чудесата“. Ефектът върху триизмерното тяло изглеждаше доста глупаво.
Гущерът не се впечатли.
— Ти не се меси. Хуан е мой контакт, не твой.
— Нещо сме свърхчувствителни, а? Просто проверявам дълбочината на моето сдружение.
— Разкарай се. Хуан има нужда от тези часове.
— Напълно споделям благотворителните ти мотиви. — Заекът изгледа Гущера възможно най-пренебрежително. — Но го отряза тъкмо когато оглеждаше лице, от което се интересувам. Включих те в едно невероятно сдружение, но ако искаш подкрепата ми, ще трябва да сътрудничиш.
— Слушай! Искам момчето да постигне нещо, но не искам да пострада. — Гласът на Гущера заглъхна и Заекът се зачуди, дали Чумлиг не се е разколебала. Не че имаше значение. Заекът разширяваше мрежата си в Южна Калифорния и рано или късно щеше да разбере за какво е цялата работа.