Ивен, Рицаря с лъва [bg]

от Бога, вместо този рицар при тази тъжна хубавица да бях довела! Аз не знам защо мълчи той като ням, [1964] защо стои като вдървен!“ Тя после дръпнала Ивен встрани и заявила: „Няма да ви ухапе тази дама! [1968] Сеньор, наместо да мълчите, опитайте да се сдобрите, да прояви тя добра воля. На свой ред аз ще я помоля [1972] за прошка, че й причинихте дълбока скръб, като убихте мъжа й — Ескладос Льо Ру61.“ На колене, обзет от смут, [1976] Ивен към дамата тогава обърнал се: „Не се надявам, госпожо, днес на снизхождение и ще приема със смирение [1980] каквото сте решила с мен да сторите от този ден насетне.“ — „Ако ви убия?“ „Кълна се, че за мен самия [1984] това ще е най-висша чест.“ „Не съм се срещала до днес с такъв човек. Под моя власт поставяте се сам, без аз, [1988] сеньор, да съм ви задължила62.“ „Госпожо, извънмерна сила така ме кара да говоря и всичко съм готов да сторя, [1992] за да постигна изкупление за тази смърт. Но провинение аз всъщност нямам, разберете!“ „Нима? Тогава ми кажете [1996] да знам как станаха нещата, щом не била у вас вината, макар че вие моя мил съпруг в двубоя сте убил.“ [2000] Той казал: „Нямах избор друг в двубоя с вашия съпруг! Нима убийство е, когато нападнат си и с меч в ръката [2004] от смърт и плен се отбраняваш и тъй живота си спасяваш?“ „Напълно прав сте, затова не взех аз вашата глава. [2008] Но как аз бих си обяснила отде се взе онази сила, накарала ви да склоните безмълвно да се подчините, [2012] сеньор, на моите желания. Ще ви простя без колебание, но първо искам да науча защо така със вас се случи.“ [2016] „Уви, сърцето ми, госпожо, това покорство ми наложи, и нему подчиних се аз.“ „Кой има над сърцето власт?“ [2020] „Очите.“ „Тях кой подчини?“ „Тях хубостта ви ги плени.“ „Каква вина пък има тя?“ „Тя в мен разпали любовта.“ [2024] „Любов? Към кой?“ „Към вас!“ „Към мен? Защо?“ — „Защото съм пленен от обич: тя в кръвта ми бие. За мен най-скъпото сте вие, [2028] от мислите за вас сърцето ще бъде цял живот обзето. От себе си по-силно вас обичам и под ваша власт [2032] съм днес — или ме пощадете, или главата ми вземете!“ „Ще пазите ли с меч в ръката, сир, онзи извор във гората63?“ [2036] „От всеки бих го защитавал!“ „Добре, да сключим мир тогава!“ Така те бързо се разбрали. Вдовицата била събрала [2040] васалите си на съвет, затуй му рекла: „Най-напред ще срещнете в онази стая бароните ми. Те желаят [2044] да си намеря нов съпруг — та той да властва вече тук и защитава всички нас. Приемам брак да сключа с вас, [2048] защото син сте на крал славен и рицар, който няма равен64.“ Така придворната й мила мечтата му осъществила. [2052] Но най-доволен бил Ивен от станалото в онзи ден и към тържествената зала за среща с пажове, с васали [2056] отправили се след това. Щом влезнал с вдигната глава, Ивен ги впечатлил така, че всеки скочил на крака [2060] и сред почтителни поклони чул как събраните барони шептели: „По-достоен няма за мъж на скъпата ни дама, [2064] днес само най-отявлен враг би бил против подобен брак. И римската императрица за мъж би взела този рицар65. [2068] Дано до ден-два бъдат тук като съпруга и съпруг.“ Щом вътре влязла госпожата на малка пейка до стената [2072] приседнала пред своя двор и всеки вперил в нея взор. Ивен подире й вървял, в нозете й да седне щял, [2076] но тя го вдигнала веднага, а после, както се полага, поискала от сенешала пред умълчалата се зала [2080] за ставащото да говори. Той почнал с ясен глас: „Сеньори, съседен крал реши война да води с нашата страна. [2084] Той иска да ни разгроми, да вземе нашите земи. Преди петнайсет дни да минат, ще бъде всичко тук в руини. [2088] От гибел, за да се спасим, защитник е необходим. Преди пет-шест години66 тук владетелката ни съпруг [2092] по ваш съвет избра, но той загина в смъртоносен бой. Днес никой не ни защитава, а на жена не подобава [2096] да се сражава с меч в ръката. Тя, за доброто на страната, мъж трябва пак да си намери смел, с благородни маниери. [2100] В момента спешно се налага по ваш съвет съпруг веднага да вземе, за да защитим честта си и да съхраним [2104] зачитания в този край шейсетгодишен обичай67.“ Придворните се приближили до дамата — те одобрили [2108] предложената им идея и коленичейки пред нея, те дали й да разбере, че тъй ще бъде най-добре. [2112] След куп молби и увещания, уж против своето желание, тя рекла им: „Добре, приемам заради вас за мъж да взема [2116] до мен приседналия рицар. Той с мен, най-клетата вдовица, поиска брак да сключи днес, да брани мен и мойта чест. [2120] Той благодарност заслужава. Аз досега не го познавах, ала за него всички казват, че храброст в битките показва, [2124] че е прославен суверен и син на краля Уриен. Днес този мъж от знатен род с най-благороден произход [2128] поиска да е мой съпруг. За рицаря, приседнал тук, сте чували да се говори. Ивен е той! Реших, сеньори, [2132] за свой съпруг да го приема.“ „Госпожо, да не губим време — й рекли те. — Не се бавете и още днес се оженете. [2136] Ще бъде грях дори и час да губим! Вслушайте се в нас!“ Без съпротива, тя зачела молбите им, като приела [2140] да стане всъщност туй, което допадало й на сърцето68. Нали най-верните й хора я молели така да стори. [2144] Та как не би се съгласила и как ли би се усъмнила тя в техния добър съвет? Дори жребец, летящ напред, [2148] пришпориш ли го, по-бърз става! И пред бароните тогава те сключили тоз брак желан. След благослов на капелан [2152] Ивен и госпожа Ландюк били съпруга и съпруг. А пък херцог дьо Ландюдет, известен с подвизи безчет, [2156] й бил баща. След туй в палата се разгоряла веселбата. На сватбата дошли прелати — архиепископи, абати, [2160] особи знатни и васали на празника им се събрали. Аз пищността на тържеството не ще описвам тук, защото [2164] би ми отнело много време.