Ивен, Рицаря с лъва [bg]

и между девата сърцата. А дамата, изнемощяла, изобщо през нощта не спала [1732] и продължила да се пита на извора каква защита могла би да подсигури. Упреквала се тя дори, [1736] че е постъпила ужасно с девойката, а всъщност ясно съзнавала, че не награда очаквала е тази млада [1740] и предана до гроб девица. Не от любов към онзи рицар тя всеотдайно бе решила, че господарката си мила [1744] ще утеши, за да надвие скръбта си, и да й разкрие, че случай хубав се задава, че тя напълно заслужава [1748] да е и в бъдеще щастлива. Ако не бе така грижлива към нея, щеше ли тогава девойката да настоява [1752] да следва нейния съвет. Решила тя, че занапред към девата добра е редно по-благосклонно да погледне, [1756] а и към рицаря, когото бе обвинявала за злото, което я е сполетяло. Най-сетне сметка тя си дала, [1760] че спрямо нея, като дама, фактически вина той няма. А грешката си щом отчела, тя мислен разговор58 повела [1764] със рицаря: „Ти може би не ще признаеш, че уби мъжа ми…“ — „Истина е, аз сразих го с меч.“ — „Кажи тогаз [1768] защо? Нима заради мен от теб той беше победен? Изпитваш ли към мен ненавист?“ „Госпожо, как бих го направил [1772] заради вас? Бог ме убил, ако с такава цел съм бил! Как аз бих сторил зло на дама?“ „Разбирам чак сега, че нямаш [1776] вина и честно си се бил. И той теб също би убил, ако е можел да го стори. Кой дръзнал би да го оспори?“ [1780] Така най-сетне госпожата разбрала как стоят нещата и чувствала, че запламтяла душата й, но не разбрала [1784] кой въглените съживява. Приискало й се тогава да дойде девата… А тя дошла при нея сутринта [1788] и с убедителни слова се защитавала… Глава навела дамата от срам, но чувствала, че силен плам [1792] й се разгаря пак в душата. Покайвайки се за вината, тя, след като се извинила на девата си, се решила [1796] да я попита: „Драга моя, кажете пак, отде е тоя смел рицар, как се казва той? И ако е от знатен сой [1800] и не възникне пречка друга, аз бих му станала съпруга — имение ще има в дар и ще му бъде господар. [1804] Най-важно е да се покаже такъв, че никой да не каже: «Онази ли? Тук всеки знае коя е и каква жена е: [1808] омъжи се за онзи, дето мъжа й бе пробол в сърцето.» «Кълна ви се, госпожо, в Бога, че този рицар ще е много [1812] добър съпруг, красив и мил — не се е друг такъв родил на този свят до днешен ден.» «А как се казва той? — „Ивен.“ [1816] „Та той е от произход знатен, изискан, храбър, деликатен… Не е ли син на Уриен59?“ „Да, той му е баща рожден.“ [1820] „Кога ще дойде?“ — След пет дена.» «Тъй късно ли? А пък на мене се иска той до утре вечер да е пристигнал тука вече.» [1824] — И птица да бе, няма как за ден да долети тук чак. Но аз ще пратя ей сега да го издирва мой слуга. [1828] Ако той язди без умора ще бъде на Артур във двора до утре вечерта.“ — „Не зная как толкоз дни аз ще изтрая [1832] сама в очакване тревожно. Нима не е все пак възможно по-бързо той да го направи? Понеже месецът изгрява [1836] отрано, нека и нощта превърне в ден, та сутринта да бъде вече тук при нас. Повярвайте ми, че тогаз [1840] каквото иска, ще му дам.“ „Не се страхувайте. Аз знам какво да сторя. След три дни той ще се присъедини [1844]