Ивен, Рицаря с лъва [bg]

към двора ви. А в това време ще трябва спешно да се вземе решение каква защита срещу враждуващата свита [1848] ще може да осигурите, та извора си да спасите. От хората ви няма кой срещу врага да води бой [1852] и затова ги съберете и във очите им кажете, че рицар с храброст непозната учтиво иска ви ръката, [1856] но че ще вземете решение единствено след одобрение от тях. И аз ви уверявам, че рицарите ви тогава [1860] женитбата ще одобрят, защото ще предпочетат с отбраната, с туй страшно бреме, не те, а друг да се наеме. [1864] Те са страхливи и коварни, и толкоз ще са благодарни, че със загриженост злорадна пред вас на колена ще паднат. [1868] Как този, който се страхува от сянката си, ще воюва, как той със копие и меч врага ще срещне в люта сеч?“ [1872] След тези думи госпожата отвърнала: „И аз самата бях със такова намерение. Изобщо нямам възражение. [1876] Но моля ви, не се бавете тук повече и направете така, че рицарят (дай, Боже!) да дойде колкото се може [1880] по-бързо. Аз сега ще чакам при свитата, броейки всяка минута. Хайде, хайде, драга!“ А пък девойката веднага [1884] си дала вид пред госпожата, че пращала на път слугата, но скришом при Ивен се скрила и своя план му съобщила. [1888] Докато чакал, всеки ден се къпел в банята Ивен, тя решела го и му дала червена мантия, изцяло [1892] във бисери и във позлата, с тока изящна на яката, с кесия и с красив колан от фин брокат златотъкан. [1896] И след като го пременила, на дамата си съобщила, че в замъка от път далечен слугата се е върнал вече. [1900] „А бъдещият ми съпруг кога ще дойде?“ — „Той е тук.“ „Как, значи е дошъл? Тогава да идва! Ала да внимава [1904] тук никой да не го съзре! И вие гледайте добре днес да не влиза друг при мен.“ Повела девата Ивен [1908] към стаята, но си прикрила, доволството и споделила със рицаря, че госпожата май им усетила лъжата. [1912] „Сеньор Ивен, — му рекла тя — напразна бе ни хитростта, защото дамата, за жалост, кроежите ни е разбрала. [1916] Жестоко тя ме наруга и настоя още сега при нея да ви заведа. Аз сигурна съм, че беда, [1920] сеньор, не ви очаква там, но пък от нея лично знам, че във затвор60 ще ви държат, тъй че да й принадлежат [1924] и тялото ви и сърцето.“ „Не се боя от туй, което тя иска — казал й Ивен. — Затворът ще е рай за мен.“ [1928] „Тогава дайте си ръката и да вървим при госпожата. Но ще ви дам един съвет: ще се държите занапред [1932] към нея искрено и честно, за да понасяте по-лесно затворническите несгоди. Щом този мой съвет ви води, [1936] дори в затвор не би могло, сеньор, да ви се случи зло. Да си приятел, означава да си затворник. С пълно право [1940] твърди се, че ако обичаш, ти сам се на затвор обричаш.“ Говорейки му все така, тя водела го за ръка, [1944] додето те се озовали при дамата. Ивен едва ли спокоен можел да остане. Защо тук всъщност е поканен? [1948] Те с влизането си видели, че върху алена постеля седяла дамата. Ивен застинал в ужас, вцепенен, [1952] защото дамата стояла безмълвна като онемяла. Той си помислил, че навярно тя нещо долно и коварно [1956] крои му. Ала в тоз момент чул как с глас доста притеснен девойката му рекла: „Ах, проклета сто пъти да бях [1960]