Ивен, Рицаря с лъва [bg]

        Галантно, според етикета, прегърнал я, а тя обзета от радост също го прегърнала и тъй при свитата се върнали. [2388] Не съм чул нийде някой друг с гостоприемство като тук да е посрещан по света. Не ще описвам щедростта, [2392] ни грижите им изобилни, че думите ми са безсилни. Ще ви разкажа аз все пак за нещо любопитно: как [2396] с добрата воля на съдбата съюз на слънцето с луната настъпил. За кого говоря? За онзи рицар, който в двора [2400] блестял със храброст, с ум и чест, каквито никой рицар днес във кралството не притежава. И както слънцето огрява [2404] с лъчите всички, тъй и той, с прославата си на герои — над всички рицари блестял и служел им за идеал. [2408] Сега ще разберете вие, че зад луната пък се крие девица мила и почтена, с неземна хубост надарена [2412] и със коса като смола. На всички в замъка била известна с името Люнет69. Със добродетели безчет [2416] блестяла и сеньор Говен от хубостта й бил пленен70. „Приятелко — й казвал — мила“, от смърт защото е спасила [2420] Ивен. На смелата девица обрекъл се тоз храбър рицар и обещал да й помага. Разказала му тя веднага [2424] как първо в каменната зала Ивен от смърт е отървала, и как тя след известно време, след увещания големи, [2428] склонила госпожа Ландюк Ивен да вземе за съпруг. При чутото се просълзил от смях Говен и заявил: [2432] „Дарете ме със тази чест да бъда рицар ваш от днес, в добро и зло, във всеки час ще бъда винаги до вас. [2436] Дано един ден не решите с друг рицар да ме замените. Бъдете вечно моя дама!“