Ивен, Рицаря с лъва [bg]

„Не, има, ще ви го докажа.“ „Махни се! Прекаляваш даже!“ [1616] „Така е, моля, сподавете възбудата си и кажете кой би ви защитил земите, когато на Артур войските [1620] след пет-шест дена тук пристигнат и стан край извора ви вдигнат. Това го знаете, защото и Горската мома57 в писмото [1624] до вас ви е предупредила и плана му ви е разкрила! Сега остава да решите как извора ще защитите. [1628] Недейте плака безутешно, защото трябва мерки спешно да вземете, че шепа хора тук имате. Какво ще сторят [1632] те срещу рицарите смели, със крал Артур насам поели? Колцина рицари, васали са тук? Госпожо, те едва ли [1636] ще ви осигурят защита със копието и със щита. Уж дръзки са, но кой от тях жребец възседнал би без страх, [1640] за да размаха остър меч срещу Артур в жестока сеч?“ Макар че тази дама клета не се съмнявала в съвета [1644] на девата, недоверчива притворна, че и докачлива показала се тя (каквито са повечето от жените) [1648] и рекла: „Моя скъп съпруг обиждаш, махай се оттук!“ Девойката навън поела, но рекла: „Да съм ви подвела [1652] до днес? Добър съвет ви давам, нима зъл упрек заслужавам?“ Едва тогава госпожата си дала сметка, че вината [1656] е в нея и се примирила със мисълта, че би открила друг рицар, който превишава мъжа й по кураж и слава, [1660] ала не искала от друг да чуе за такъв съпруг. Повярвала, че той все пак ще дойде… Но кога и как? [1664] Девойката й нарушила забраната и се решила отново да я увещава: „Нелепо е на чак такава [1668] безсмислена тъга, госпожо, да се поддавате. Дай Боже да спрете вече да скърбите и своя чар да възродите. [1672] С ранг благороден сте и с чест, и никак не подхожда днес високото ви положение на траурно усамотение. [1676] Да, неизбежна е смъртта, но храбростта и доблестта все още живи са, ей Богу! А рицари достойни много [1680] сега се срещат по земята.“ „Дано ти изгори душата в катран, ако ме подведеш! Ще можеш ли да назовеш [1684] един мъж само, който има достойнства рицарски, сравними със тези на мъжа ми?“ — „Ах, да, мога аз, но ме е страх, [1688] че ярост пак ще ви обхване и че ще чуя пак закани.“ „Не, няма!“ — „Е, тогава нека щастлива бъдете навеки [1692] и Господ-Бог да ви помага! Безсмислено е да отлагам да ви го кажа — тук сме двете сами. Ала не ме корете, [1696] че ще говоря най-открито! От двама рицари, които кръстосат мечове за бой, кой е наистина герой — [1700] сразеният ли или тоя, който е победил в двубоя?“ „Май в клопка искаш да се хлъзна?“ „Не, просто аз се чувствам длъжна [1704] на истината да заложа. Сама разбирате, госпожо, че този, който е надвил мъжа ви, се е проявил [1708] като по-смел и силен, щом успял е в неговия дом да го прогони зле ранен.“ „Не, тези глупости на мен, [1712] нахалнице, недей ги дрънка! Безсрамнице, излизай вънка и тука да не се вестяваш!“ „Аз не очаквах чак такава [1716] неблагодарност. Вие бяхте спокойна уж и обещахте, че няма да се разгневите, а ето, че не си държите [1720] на думата. Защо ли аз така се доверих на вас?“ Тя пак отишла при Ивен, а той стоял обезверен [1724] и питал се какво да стори та с дамата да поговори. Пък и не знаел засега, че бил причина за кавга [1728] жестока между госпожата