Приливът на тайните [bg]

Рокси нямаше нищо против. Обърна се с инвалидната си количка и се добута до бара, за да налее питие на баща си. Самата тя рядко пиеше преди вечеря, но тази вечер направи изключение и наля две чаши светлокехлибарена манзанила. Днес трудно щеше да издържи майка си — ликуваща и самовлюбена след голямата победа. Вътрешен министър. Думите заседнаха в гърлото на Рокси. Как ли бе успяла? Защо другите не можеха да виждат през Алексия както Рокси? Майка й щеше да е триумфиращата звезда на собственото си шоу на вечеря, самодоволна и непоносима. Е, нямаше да й е за пръв път.

Някога, много, много отдавна Роксан де Вер бе обичала майка си. Да, Алексия бе амбициозна, самодостатъчна и дистанцирана, каквито не бяха майките на другите момиченца. Въпреки това Рокси помнеше щастливите моменти. Дългите лета, прекарани заедно по плажовете на Мартас Винярд, пикниците и игрите на феи и елфи. Коледите в Кингсмиър, където Алексия вдигаше Рокси на ръце, за да закачва грозните лъскави направени собственоръчно играчки на елхата. Спомняше си състезанията с дървени колички в градината и абсурдното — защото Алексия бе пословично лоша готвачка — варене на къпиново сладко.

Но после Рокси навлезе в трудната възраст и всичко се промени. От самото начало майка и дъщеря започнаха да воюват. Воюваха за всичко — от политика до музика, от мода до религия, от книгите, които харесваха, до цвета на косата на Рокси. На повърхността това бяха типичните проблеми на възрастта. Но с времето Рокси започна да усеща една по-дълбока пропаст, много по-притеснителна.

Алексия, известна като голяма красавица в младостта си, сякаш започна да завижда на разцъфтяващата хубост на дъщеря си. Рокси трудно можеше да определи откъде идва проблемът. Не можеше да посочи конкретни случки, когато Майкъл я питаше. Въпреки това у нея се загнезди дълбокото усещане, че майка й я отблъсква. Чувстваше погледа на Алексия върху себе си, когато отиваше до басейна по бикини — изгарящ поглед, но не от възхищение, а пронизващ, язвителен пламък на завист. Когато Рокси взе да води момчета у дома, нещата тръгнаха от зле на по-зле. Алексия правеше всичко възможно да я унизи, да я засегне по време на семейни сбирки, или още по-зле, обсебваше разговора, за да остане само тя, великата Алексия де Вер, в центъра на вниманието. Постоянно подлагаше на разпит приятелите на Рокси — от произход до професионални амбиции. „Боже, каква снобка!“ Никой не бе достатъчно подходящ.

От друга страна, баща й имаше разкрепостено отношение към любовния живот на дъщеря си. Естествено, това влудяваше Алексия.

— Няма ли да кажеш нещо, Теди? — крещеше тя. — Знам, че не одобряваш. Защо все аз трябва да играя лошото ченге?

Но Теди упорито отказваше да бъде въвлечен и правеше всичко по силите си, за да запази мира.

Тогава Роксан де Вер срещна Андрю Бийзли и всичко се промени.