Приливът на тайните [bg]

Вечерята приключи. Теди излезе с гръм и трясък и Майкъл и Рокси останаха сами в кухнята и почнаха да си правят чай.

— Е — подхвана Майкъл, — мисля, че мина добре. Татко беше спокоен и разумен, както винаги.

— Ти какво очакваше? — укорително попита Рокси. Много обичаше брат си. Всички обичаха Майкъл заради чара му на закачливо момче, заради сърдечността му и чувството му за хумор. Просто човек не можеше да не го обича. Но я болеше да вижда баща им толкова разстроен. — Знаеш какво означава Бейлиол за татко.

— Да, но не татко, а аз трябва да стоя там, нали? Аз.

— Остават ти само още две години.

— Знам, Рокси, но съм отегчен до смърт. Просто не съм от този тип. — Майкъл се тръшна на стола, опря лакти на масата и стисна главата си с ръце.

— Нима? Не думай. — Рокси повдигна саркастично едната си вежда.

— Сериозно. Този бизнес с Томи… наистина мисля, че мога да постигна нещо повече. Татко е предприемач.

— Не бих казала.

— Добре де, поне е бизнесмен. Със сигурност една част от него би могла да прояви разбиране.

— Не че не разбира. Не иска да допускаш грешки, това е.

— Няма да допусна. Мама ме разбира. Дори да знае, че пресата ще я разпъне, ме оставя да намеря собствения си път.

— Според Алексия и задникът ти свети като слънце. Винаги е било така — отвърна Рокси с леден тон. — Би те подкрепила дори ако кажеш, че ще постъпиш в тренировъчен лагер на мюсюлманско братство в Кашмир.

Майкъл смръщи вежди. Мразеше сестра му да нарича майка им по име. Пропастта между майка и дъщеря беше съвсем очевидна, но точно това някак си го подчертаваше.

— Мама обича и двама ни, Рокс.

Рокси завъртя очи.

— Да бе!