Приливът на тайните [bg]

Теди се намеси укорително:

— Рокси, миличка, успокой се.

В гърдите на Алексия набъбна познатата топка гняв. Да се успокои? Само това ли щеше да каже Теди? Защо никога не защитаваше позицията й както трябва? Защо трябваше да се поддава на желанието на Рокси да се прави на жертва и постоянно да ходи на пръсти около нея, по дяволите? Това момиче използваше проклетата количка като оръжие и този път на Алексия й дойде до гуша.

— Като стана дума за шансове и хващане на бика за рогата и… разни такива работи — започна несигурно Майкъл — аз, ъ-ъ… имам новина.

— Само не ни казвай, че най-сетне си открил някое хубаво момиче и ще се жениш — подкачи го Теди. — Мислех, че се споразумяхме. Никакви сватби, докато не завършиш Оксфорд.

— Не се безпокой — отвърна Майкъл. — Няма да има сватба. Поне не и моята. Но аз ъ-ъ… ами точно това е новината. Поне част от нея де. Приключих с Оксфорд.

Настъпи гробна тишина. Въздухът — с нож да го режеш.

Алексия го разряза първа.

— Какво означава „приключих“, Майкъл? Та ти току-що започна.

Майкъл я погледна умолително.

— Това не е за мен, мамо. Наистина.

— Не е за теб? Но защо, за бога?

— Честно ли? Скучно ми е.

— Скучно ти е? — избухна Теди. — В Бейлиол? Не ставай смешен.

Майкъл продължи:

— Спомняте ли си „Тържества в Кингсмиър“, фирмата, която отворихме с Томи?

Томи Лайън беше най-старият приятел на Майкъл, още от предучилищна възраст.

— Не съвсем.

— Спомняш си я. Организирахме тържество по случай трийсетата годишнина на онзи руснак на яхта в Сен Тропе миналото лято.

— Имаше нещо. — Алексия погледна Теди, чиято обикновено приветлива физиономия сега вещаеше буря.

— Е, както и да е. Докарахме двайсет бона печалба от това, само ние двамата — гордо заяви Майкъл. — А оттогава сме получили камари запитвания за корпоративни събития, Бар Мицва…

— Бар Мицва!? — Теди де Вер просто не можа да издържи повече. — Ти си Де Вер, за бога, и си насред обучението си по право в Оксфорд. Не можеш да очакваш, че с майка ти ще се съгласим да захвърлиш всичко това, за да се занимаваш с клоуни и балони за тринайсетгодишни еврейчета от проклетия Голдърс Грийн!

— Родителите им са клиентите — подчерта Майкъл. — И не подценявай Голдърс Грийн. Някои от тези майки хвърлят по половин милион за големия ден на малките си еврейчета.

— Половин милион? Лири? — Тази цифра успя да смае дори Теди.

— Обмислям тази възможност, тате. — Сивите очи на Майкъл светнаха щастливо. — С Томи можем да си докараме до сто хиляди за една вечер.

— Да, а с дипломата ти от Бейлиол и с контактите на майка ти и моите ще можеш да правиш десетки милиони годишно в Сити само след няколко години. Съжалявам, Майкъл, просто няма да стане.

— Е, аз също съжалявам, татко, но не ти вземаш това решение. Официално напуснах колежа тази сутрин. Предадох ключовете и всичко останало.